Парламентът прие на първо четене промени в Закона за кредитните институции, предложени от Министерския съвет.

Заместник-министърът на финансите Людмила Петкова обясни, че се въвеждат две европейски директиви, предвижда се  санкция, която може да бъде наложена на банка, на финансов холдинг, за принудително изпълнение при неизплащане на финансови задължения. 

С промените се допълват изискванията за независимост на служителите и членовете на Управителния съвет на Българската народна банка (БНБ), както и на регламентацията за извършване на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките. Съгласно европейска директива нито един член на управителния орган, с изключение на управителя, назначен след 11 януари 2026 г., не остава на длъжност повече от 14 години.

Част от измененията се отнасят до надзорните правомощия, санкциите, клоновете от трети страни държави и рисковете от екологичен, социален и управленски характер.

Допълва се регламентацията за независимост и прозрачност на служителите и членовете на Управителния съвет на БНБ в качеството ѝ на орган за банков надзор, както и за извършването на оценки за надеждност и пригодност на членовете на ръководните органи и на лицата, заемащи ключови позиции в банките.

Законопроектът предвижда хармонизиране на изискванията за уведомяване и надзорните правомощия по отношение на пруденциално значимите трансакции, извършени от банките и доразвиване на националния режим за лицензиране и осъществяване на дейностите от клонове на банки от трети държави, включително надзорните правомощия на БНБ за осигуряване на спазването на приложимите пруденциални изисквания.

С оглед присъединяването на България към еврозоната се предлагат и изменения в Закона за банковата несъстоятелност и Закона за гарантиране на влоговете в банките, свързани с разпределението на правомощията на Европейската централна банка и БНБ във връзка с осъществявания от тях пруденциален надзор.