Демографската криза в България достига нови нива всяка година. За 2023 година общия брой на родените деца е 57 478 като 29 483 са момчета и 27 995 момичета, или 51.29% момчета на 48.71% момичета. Умрелите за същия период са 101 006 като 52 360 мъже и 48 646 жени, или 51.84% мъже на 48.16% жени. (Тенденцията на съотношението между раждаемост-смъртност, мъже-жени се запазва). От тези данни можем да направим лесната сметка, че естественият приръст на населението за 2023 година е отрицателен: -43 258 души, или -42.83%. За сравнение ще използваме извадка в интервал от 5 години: 2018, 2013, 2008 и 2003 година.

• За 2018 година са родени 62 576 бебета и са починали 108 526 човека, като естествения приръст е отрицателен: -45 950 или -42.34%;
• За 2013 година са родени 67 061 бебета и са починали 104 345 човека, като естествения приръст е отрицателен: -37 284 или -35.73%;
• За 2008 година са родени 78 283 бебета и са починали 110 523 човека, като естествения приръст е отрицателен: -32 240 или -29.17%;
• За 2003 година са родени 67 908 бебета и са починали 111 927 човека, като естествения приръст е отрицателен: -44 019 или -39.33%;

От горепосочените данни може да установим тенденция от 2008 година насам процентното увеличение на демографския показател като нещо нормално и поддържащо големи темпове. Разбира се, периода 2020-2022 година оказа влияние, поради Ковид-19 пандемията, и ефектите от нея върху показателите за смъртност, но трябва да отбележим, че отклонението е бързо възстановено в нормалните си нива.

Ако се вгледаме в прогнозната статистика за населението на България до 2050 година, то рязко намалява: (прогнозата е с данни от НСИ и е при хипотеза за конвергентност)*

• 2025 - 6 263 384 души, като 23.51% или 1 472 477 от тях пенсионери (тук считаме всички над 65 годишна възраст) и 19.32% или 1 210 125 непълнолетни (тук считаме всички до 19 годишна възраст), или 42.83% от населението не е в полето на труда;
• 2030 - 6 007 657 души, като 23.61% или 1 418 653 от тях пенсионери и 19.23% или 1 155 423 непълнолетни, или 42.85% от населението не е в полето на труда;
• 2035 - 5 801 261 човека, като 24.14% или 1 400 670 от тях пенсионери и 19.29% или 1 119 062 непълнолетни, или 43.43% от населението не е в полето на труда;
• 2040 - 5 637 361 човека, като 25.24% или 1 423 012 пенсионери и 19.44% или 1 095 914 непълнолетни, или 44.68% от населението не е в полето на труда;
• 2045 - 5 505 143 човека, като 26.41% или 1 454 021 пенсионери и 19.78% или 1 089 142 непълнолетни, или 46.20% от населението не е в полето на труда;
• 2050 - 5 391 291 човека, като 27.16% или 1 464 298 пенсионери и 20.27% или 1 092 821 непълнолетни, или 47.23% от населението не е в полето на труда;

От данните по-горе може да заключим, че освен намаляването на населението с приблизително 1 млн. човека за следващите 25 години, се увеличава тенденциозно процентът на лицата извън полето на труда. До 2050 година ще достигне почти 50%, като това би означавало, че един работещ ще трябва да издържа един извън полето на труда (пенсионер, ученик и др.). Предвид постоянното увеличение на държавните разходи в сектор здравеопазване и социална дейност, това предвиждащо се увеличение на гореизложените показатели би имало пагубен ефект върху осигурителната и социална система: липса на осигурени лица, заплащащи осигурителни вноски за рисковете старост, майчинство, временна неработоспособност и др. от това следва липса на средства за изплащане на пенсии, обезщетения за майчинство, неработоспособност и др. Нашата система работи на принципа на солидарността, и в частност на Бисмарков социален модел, който предвижда от осигурителните вноски на осигуряващите се да се изплащат социалните обезщетения на осигурените. В нашия бъдещ случай, системата не би издържала натоварването, поради факта, че един осигуряващ ще трябва да издържа един осигурен.

Друг проблем, свързан и имащ пряка роля за демографската криза е общественото здравеопазване. В последните месеци се забелязва плашеща тенденция на увеличаване на хора с влошено психично здраве, голям процент от населението е развило или развива зависимост към алкохол или тютюневи изделия, а подрастващите експериментират с нови синтетични вещества, под формата на вейпове, бонбони и др. При едно нездраво население, е почти невъзможно да има пълноценна социална система, а от там и възможност за отглеждане на деца.

С вдигането на изискванията на банките относно жилищното кредитиране става все по- трудно за млади семейства закупуването на имот - една от основните цели преди човек да създаде семейство. Кризата в образователната система, в която се намираме, също не е за подценяване - належащи са спешни инвестиции в образование - и не само увеличаване на работните заплати на учители, а и подобряване условия за учене, и качество на образованието. Това би подпомогнало едно следващо поколение да има възможността да се развива по- благополучно икономически, следователно да подпомогне обществото, общество в което ние като население ще сме пенсионери и ще имаме нужда от тях.

В такъв важен момент за геополитическите интереси България е нужно да избере своя курс с цел бъдеще, защото за момента не могат да се променят нещата. Нужна е постепенна и постоянна инвестиция в образование, здравеопазване, реформа в социалната система и подпомагане на микро и малкия бизнес, за да може да се излезе от тази демографска криза в следващите 30 години, защото населението на една страна е основен приоритет пред нея, както и здравето му, било то физическо или психическо.