В края на проведената в Букурещ на 25 и 26 март т. г. Конференция “Пролетта на новите съюзници” министър-председателите на Албания, България, Хърватия, Естония, Латвия, Литва, Република Македония, Румъния, Словакия и Словения приеха съвместна декларация. В нея правителствените ръководители на 10-те нови демокрации в Европа заявяват:

Ние, премиерите на новите демокрации в Европа, сме дошли в Букурещ, за да препотвърдим решимостта си да изградим свободна, неразделна и сигурна Европа, основаваща се върху общите ценности и обединена около фундаменталните принципи на демокрацията, свободната пазарна икономика и зачитането на човешките права. Тази визия би била непълна ако и докато страните, представени на форума в Букурещ, не станат пълноправни членове на НАТО и Европейския съюз като част от процеса на укрепване на мира и стабилността в рамките на цялата Евроатлантическа общност.

От 19 май 2000 г. насам осъществихме срещи във Вилнюс, Талин, Блед, София и Скопие, а сега и в Букурещ, за да обединим усилията си в преследването на общата цел – окончателното оформяне на една цялостна и свободна Европа. Събрахме се тук да извлечем уроците от историята си и те са, че можем да постигнем единната си цел, само ако работим заедно. Решени сме да надмогнем историческите различия в източната част на континента по същия начин, както това беше постигнато в Западна Европа след края на Втората световна война. Вилнюската група стана двигател на регионално сътрудничество и интеграция. От Балтийско до Черно море се обединихме около общата цел да работим солидарно и като фактически съюзници – в посока един към друг и към западните институции, към които се стремим да се присъединим.

Очакваме срещата на върха в Прага през ноември с голяма надежда. Този исторически форум ни предоставя уникалната възможност да се включим в амбициозен проект за разширяването на НАТО. Днес препотвърждаваме решимостта си да напреднем колкото е възможно повече в подготовката си така, че да бъдем поканени като квалифицирани кандидати в Прага. Убедени сме, че приемането на всяка от нашите страни, представени тук, ще укрепи фундамента на НАТО и способността на Пакта да посрещне новите предизвикателства.

Във времето, когато светът е изправен пред заплахата от тероризъм, е от върховна важност Европа да съхрани своите стабилност и мир. Считаме, че ЕС и НАТО запазиха значението си и в много аспекти дори го разшириха. Атаката от 11 септември беше удар не само срещу САЩ, но и срещу цивилизацията и ценностите, които почитаме. Именно чрез ЕС и НАТО бихме искали да действаме индивидуално и колективно в сътрудничество със САЩ. По време на последната среща на високо ниво във Вашингтон през 1999 г., Пактът декларира намерението си да посрещне предизвикателствата на бъдещето толкова успешно, колкото се справи с предизвикателствата на Студената война. Днес препотвърждаваме решимостта, която изразихме в София миналата есен, да се присъединим към антитерористичната коалиция и да провеждаме своята външна и отбранителна политика като фактически съюзници. Нашите контингенти от миротворци стоят рамо до рамо с тези на Пакта в Югоизточна Европа и Афганистан. Действията ни са ръководени от схващането, че това са верните решения за всяка нация, която цени свободата.

Глобалната война срещу тероризма не само ни подтикна да завършим работата за построяването на цялостна и свободна Европа, но подчерта спешната нужда да се консолидира стабилността в Югоизточна Европа. Демокрациите от Вилнюската група постигнаха уникално историческо разбирателство по въпросите на нестабилността, екстремизма и престъпните атаки и вярваме, че опитът ни позволява да дадем ценен принос към бъдещата сигурност в Европа.

Югоизточна Европа повече от всеки друг регион в света държи ключа към отпора срещу новите заплахи към Евроатлантическата сигурност и към надеждата за по-мирно и сигурно бъдеще. Следователно ние вярваме, че трябва да има южно измерение в решението за разширяването на НАТО, което ще бъде взето в Прага, а също и решимост за реконструкция и интеграция на балканските държави, която да обединява НАТО, ЕС и страните от Вилнюската група. В този контекст аплодираме решението, взето на 13 февруари 2002 г. в Истанбул между външните министри на Турция, Гърция, Румъния и България. Това решение е важна стъпка за Югоизточна Европа има пълната подкрепа на нашите демокрации.

Приветстваме и поддържаме позитивното развитие на сътрудничеството между Русия и НАТО след терористичните атаки от 11 септември. Решени сме да подпомогнем според възможностите си ускоряването на интеграцията на демократична Русия в Евроатлантическата общност. Колкото по-здраво са установени нашите страни в ЕС и НАТО, толкова по-лесно ще бъде за тях да построят своите собствени мостове към Москва. Целта ни трябва да е в изграждането на мрежа от взаимоотношения, в които САЩ, Европа и Русия да могат да си сътрудничат в посрещането на общите заплахи и предизвикателства, застрашаващи обществата ни през 21 век.

Днес приветстваме участието на президента на Полша Александър Квашневски, на премиер-министрите на Чехия и Турция, както и министрите и високопоставените представители на други съюзници в НАТО. Тяхното присъствие потвърждава общите цели на всички Евроатлантически демокрации; споделяме общата стратегическа цел, състояща се в мирна и неразделена Европа.

Ще се срещнем в Рига, Латвия, през юли, за да прегледаме за последен път подготовката си за срещата на високо ниво на НАТО през ноември. Вилнюската група се е посветила на ускоряване на реформите в непоколебимата си увереност, че работата, с която се заемаме тази година, ще стане фундамент на трайния мир в Европа.

ДНЕС +