В деловодството на парламента са внесени предложения на "Демократична България" за промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК) и в Закона за корпоративното подоходно облагане.

Предложените промени в ГПК предвиждат електронната форма да правило при воденето на заповедното производство, съобщиха от партията. Предвижда се те да влезязат в сила от 1 януари 2023 г. Цели се ускоряване на правосъдието, улесняване на достъпа до правосъдие на гражданите и бизнеса чрез дистанционен достъп до съда и облекчаване на неравномерното натоварване на съдилищата.

От ДБ обясняват, че по реда на заповедното производство се разглеждат исканията за присъждане на вземания, чиято дължимост не е оспорвана от длъжника. Промените в ГПК предвиждат облекчен режим на доказване на вземанията, кратки срокове за разглеждане на исканията от съда, както и по-ниски такси, което прави съдебните производства ефективни и достъпни. Предвижда се и опростена процедура за възражение срещу издадена от съда заповед за изпълнение на вземане.

От партията отбелязват, че заповедните производства са сред най-масовите граждански производства в районните съдилища - около 60% от всички граждански дела в тях са такива. Електронизацията е особено подходяща за заповедното производство, тъй като то е формално по своя характер и изцяло основано на документи, се посочва в мотивите на вносителите на проекта. Според тях това би улеснило както потребителите, така и съда. Законопроектът включва въвеждане на автоматично генериране на предложения за документи от информационната система въз основа на въведените данни, както и на възможност някои видове информация, напр. за седалището на длъжника и неговия постоянен и настоящ адрес, да се извличат и присъединяват към делото автоматично, вместо за същото да се изисква човешки ресурс.

Предвижда се и заповедното производство да се води изцяло дистанционно, без да се налага съдията физически да се намира в района на длъжника. "Освен това съдебната система би могла да разпредели по-оптимално своите ресурси, ако заповедните дела се разпределят между всички районни съдилища в страната, за да се осигури равномерното им натоварване. А за заявители и длъжници би било по-удобно, ако могат да извършват действия в това производство дистанционно или в най-удобния за тях районен съд", обясняват от ДБ.

С промените в Закона за корпоративното подоходно облагане пък хартиените ваучери за храна ще станат електронни. Вносителите напомнят в мотивите си, че по време на ковид пандемията са направени редица препоръки за електронни разплащания, за да се намалят рисковете за здравето на гражданите. Според ДБ в резултат на това приемането на картови разплащания в търговията се е увеличило от 10 до 200%, а картовите разплащания и ПОС терминалите и нас в последните години в България са нарастнали многократно.