Фискалният съвет отправи призив за намаляване на администрация и редуциране на министерства.

"Стъпките за оптимизиране на бюджетно заетите са добра заявка. Общинската администрация е най-много. Най-много служители има в сигурността и отбраната. Администрацията е най-малкият резервоар за промени, които трябва да бъдат направени", коментира членът на експертния орган Любомир Дацов.

Според него икономиката работи добре, а приходите се изпълняват почти на максимално ниво. 

"Има резерви от 0,1-0,2%, но не си заслужават разходите и усилията, за да ги събереш. Нямам претенции към приходната част", подчерта Дацов и призна, че е скептичен, че ще бъдат постигнати успехи в "сивия" сектор в страната.

"Този сектор е разположен в земеделие, туризъм и ресторантьорство, донякъде в строителството. Там са големи играчите и е доста сложно. Много е трудно да пипнеш, но може да се постигне добър резултат", анализира гостът на Bulgaria ON AIR.

По думите му финансовият министър трябва да бъде силен политически в собствената си партия, иначе ще е провален още преди да е станал министър. 

"Това е човекът, който кара да бъдат извършени секторните реформи. Не съм видял някой да направи в собственото си министерство секторна реформа", отбеляза Дацов. 

Членът на Фискалния съвет изтъкна, че държавата ни отдавна е в дългова спирала. 

"Някои хора се успокояват, че нивото на дълга е относително ниско. Достигнали сме психологическите нива. Ако продължим със същите темпове, купувачите не дълг ще ни следят по-внимателно. Финансирането е основно от външните пазари на бюджета. Дълговата устойчивост определя устойчивостта на бюджета", обясни Дацов.

Той посъветва политиците да избягат от наратива, че ще се борят с цените - "нито могат, нито ще се получи".

"Инструментът на антиинфлационната политика е да намалят значително дефицита. Ако го поставят под контрол, те автоматично ще намалят инфлацията. За първите 3 месеца дефицитът е 5,8% от БВП, което е най-голямата стойност за последните 15 години", посочи Дацов.

Той е на мнение, че проблемът в бюджета като размер е в рамките на 3-4% от БВП. 

"Много от секторите си плачат за структурни реформи. Дори в 2-3 области да изпълнят заявките, това ще бъде голям политически успех", смята Дацов.

"Ние в момента имаме бюджет, какво точно ще му променят? Останаха ток и вода, издръжката на министерствата и органите. Лъжат се, че има значителна възможност за маневреност", заключи икономистът.

„Ние имаме най-голям реален ръст на доходите, а в същото време сме с най-пълните ресторанти, най-високите цени и най-недоволните хора“, заяви пред БНТ Васил Велев от Асоциацията на индустриалния капитал в България.

По думите му проблемът в страната не е толкова материален, колкото ценностен, като той говори за „духовна бедност“ въпреки видимото увеличение на доходите.

Изказването му идва на фона на противоречиви сигнали от икономиката. Темата отново извади на преден план напрежението между статистиката и усещането на хората.

Велев подчерта, че българската индустрия губи позиции и конкурентоспособността е отслабена. Според него основна причина за това е политиката около зелената сделка, която натоварва бизнеса с допълнителни разходи. Той настоя, че част от мерките трябва да бъдат преразгледани, за да се облекчи натискът върху производството.

По думите му една от възможностите за ограничаване на инфлацията е преразглеждане на санкциите срещу Русия. Велев смята, че тези фактори оказват пряко влияние върху цените и конкурентната среда. Според него без подобни корекции икономическият натиск ще продължи.

Различна перспектива представи Христина Христова, която прогнозира, че поскъпването ще се запази. Тя посочи, че минималната заплата и пенсия са нараснали с около 80% в периода от 2022 до 2026 г., а средната заплата - с около 60%. Въпреки това според нея цените продължават да изпреварват възможностите на домакинствата.

Христова предупреди, че предстоят сериозни предизвикателства пред управлението на Румен Радев при изготвянето на бюджетите за 2026 и 2027 г. Според нея разходите трябва да бъдат ограничени, но без да се засягат уязвимите групи и бизнесът. Тя настоя за внимателно търсене на антиинфлационни мерки.

В същото време Христова се обяви против въвеждането на таван на цените и намаляване на ДДС като инструмент за справяне с инфлацията. Според нея подобни решения не биха дали устойчив резултат и могат да създадат допълнителни изкривявания на пазара.