Комисията по бюджет финанси в Народното събрание (НС) прие единодушно на първо четене предложените от Министерския съвет (МС) промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица, които предвиждат по-висок размер на данъчните облекчения за деца и ново данъчно облекчение за детско развитие. Законопроектът мина с 20 гласа "за" , без "против" и "въздържал се", предаде БТА.

Комисията разглежда на извънредно заседание проектите за промени в данъчното законодателство за 2027 г. Зам.-министърът на финансите Людмила Петкова посочи, че те са свързани с няколко основни приоритета - увеличаване на данъчните приходи, повишаване на тяхната събираемост, включително чрез ограничаване дела на сивата икономика, засилване на борбата срещу данъчните измами и укриването на данъци, ефективното противодействие на отклонението от данъчно облагане.

Тя отбеляза, че пакетът включва и промени, произтичащи от необходимостта от транспониране на приложими директиви на Европейския съюз (ЕС), както и прилагане на международните стандартни насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие в областта на данъчното облагане. Предвидени са и мерки за намаляване на административната тежест за бизнеса и гражданите, както и данъчни преференции и облекчения в подкрепа на семействата с деца и предприятията.

За промените в Закона за данъците върху доходите на физическите лица Петкова обясни, че предвиждат размерите на данъчните облекчения за деца и за деца с увреждания да бъдат трайно уредени в закона, вместо да бъдат определяни ежегодно в Закона за държавния бюджет.

В измененията е заложено увеличаване на облекчението за деца - от 6000 лева на 5000 евро при едно дете, от 12 000 лева на 10 000 евро при две деца и от 18 000 лева на 15 000 евро при три и повече деца. Облекчението за деца с увреждания се повишава от 12 000 лева на 12 000 евро. Остава в сила възможността двете данъчни облекчения да се ползват авансово през годината чрез работодател. Людмила Петкова заяви, че отрицателният бюджетен ефект от мярката се оценява в размер на 137,5 милиона евро.

Законовите промени предвиждат и въвеждане на ново данъчно облекчение за детско развитие за действително извършени и документално доказани разходи за здравни, образователни и спортни дейности на ненавършили пълнолетие деца. Ако те бъдат окончателно приети, годишната данъчна основа ще се приспадат до 2000 евро при едно дете, до 4000 евро при две деца и до 6000 евро при три и повече деца.

Петкова обясни, че необходимостта от мярката е обусловена от нарастващите разходи на семействата за отглеждане и развитие на децата, свързани със здравни, образователни и спортни дейности. Тя допълни, че тези разходи представляват допълнителна финансова тежест за домакинствата, въпреки значението им за пълноценното развитие на децата.

Финансовият зам.-министър каза още, че за разлика от действащите данъчни облекчения за деца и за деца с увреждания, които предоставят обща подкрепа, новото облекчение цели да насърчи и подпомогне конкретно направените през годината разходи за стоки и услуги, свързани със здравето, образованието и физическото развитие на ненавършили пълнолетие деца.

Петкова уточни, че се предвижда ползването на данъчното облекчение да бъде обвързано с представяне при поискване от органите по приходите на документи, удостоверяващи извършването и плащането на съответните разходи. Тя добави, че по този начин мярката не само осигурява целева подкрепа за семействата, но и насърчава прозрачността и надлежното документиране на доставките на тези стоки и услуги, посочи Петкова. Финансовият зам.-министър отчете, че отрицателният бюджетен ефект от мярката се оценява в размер на 93 милиона евро.

С проекта също се актуализират на размерите на глобите и имуществените санкции в закона, които не са променени от 2007 г. и, както обясни Людмила Петкова, са загубили своя превантивен и възпиращ ефект.

По думите ѝ предвиденото увеличение на санкциите във всички данъчни закони представлява необходима актуализация, съобразена с натрупаната инфлация през годините и с необходимостта да се запази техният реален превантивен ефект. Значителна част от действащите санкции не са променяни от 2007 г. когато са приети данъчните закони, в резултат на което реалната стойност е съществено намалена

Петкова добави, че натрупаната инфлация за периода от 2006 г. до 2026 г. е в размер на 116,29 процента. По повод твърдения, че глобите се увеличават двойно от лева в евро тя обясни, че има три групи санкции - санкции, които не са променяни в периода от 2007 г. до 2019 г. и за тях се предвижда актуализирането им в размер в евро, като така се отчита натрупаната инфлация.

Втората група са санкции, които не са променяни в периода от 2020 г. до 2022 г., тъй като в този период са въвеждани европейски директиви прилагани насоки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Сега техният размер се актуализира пропорционално на натрупаната инфлация за съответния период.

Третата група санкции са приети или актуализирани в периода от 2023 г. до 2026 г. и при тях се предвижда само превалутиране по фиксирания курс и закръгляване до подходяща стойност в евро, без допълнително увеличаване на размера.

Бюджетната комисия одобри днес на първо четене и промени в Закона за корпоративното подоходно облагане, предвиждащи въвеждане на еднократен данък в размер на 33 на сто върху свръхпечалбата на компаниите в определени икономически сектори. Измененията бяха приети с 13 гласа "за", 8 "против" и 1 "въздържал се".

Предвижда се еднократният да се прилага за банки, застрахователни дружества, търговци с храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. не по-малко от 5 млн. евро, телекомуникационни компании, обменни бюра и дружества за бързи кредити. Людмила Петкова отбеляза, че тези сектори формират около 60% от свръхпечалбата, натрупана у нас.

Измененията в закона не променят режима на корпоративното подоходно облагане и мярката не засяга облагането на стандартната печалба. Временният механизъм цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност от компании в определени сектори. Предвижда се 30%а от данъка да може да бъде преотстъпван за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.

Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро след преотстъпването на 30% от данъка. Еднократният данък ще важи за финансовата 2027 година, посочи Петкова.

Преди гласуването лидерът на "Продължаваме промяната" (ПП) Асен Василев заяви, че формацията няма да подкрепи предложения законопроект. По думите му предвиденият механизъм за определяне на нормата на прекомерна печалба е сгрешен, а като цяло подобен данък може да отблъсне инвеститори. Василев попита още и защо секторът на енергетиката също не попада в обхвата на данъка.

Според Мартин Димитров от "Демократична България" (ДБ), че текстовете в законопроекта представляват не данък върху печалбата, а по-скоро върху оборота на конкретни компании.

Людмила Петкова посочи, че енергийният сектор не е включен в обхвата на данъка, тъй като в предложения референтен период за определяне на прекомерна печалба - 2020 - 2025 година, попадат периоди, в които енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска върху свръхпечалбата.

Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС изтъкна, че печалбата е естествена цел на компаниите и "свръхпечалба" звучи като оксиморон. Той подчерта управляващите предлагат подобни мерки, тъй като не могат да овладеят бюджетните разходи и разчитат на "авариен еднократен акт", за да убедят Европейската комисия (ЕК), че полагат усилия за свиване на бюджетния дефицит.

Цончо Ганев от "Възраждане" отбеляза, че корпоративният данък в България е нисък и облагането на свръхпечалбата би било в полза на бюджета, поради което партията ще подкрепи предложението. Той разкритикува прага от 5 млн. евро за търговците на храни, с който дребният бизнес се поставял на равна основа с големите чуждестранни вериги. Ганев предупреди, че това ще смаже българските търговци затова между първо и второ четене на законопроекта "Възраждане" ще предложи този праг да се увеличи двойно.

Людмила Петкова отбеляза, че е възможно този праг да бъде увеличен между двете четения.

Владислав Панев от ДБ каза, че базовият период за определяне на свръхпечалба 2020-2025 година е неправилно подбран, тъй като включва и годините на пандемията от COVID-19.

Румяна Петрова от "Прогресивна България" (ПБ) посочи, че енергийният сектор в страната прави вноски във фонд "Сигурност на електроенергийната система" по повод въпросите на опозицията, защо енергийният сектор не е включен в обхвата на закона.

Заместник-председателят и главен финансов директор на Българската стопанска камара (БСК) Станислав Попдончев, заяви, че организацията не подкрепя предложението за облагане на свръхпечалбите. По думите му мярката представлява въвеждане на извънредно подоходно облагане един месец преди началото на годината, в която ще се събира новият данък. Според Попдончев механизмът за определяне на прекомерната печалба трябва да се преработи, тъй като въвежда форма на облагане на оборота. Той добави, че така или иначе проблемът с данъка е концептуален и БСК не може да го подкрепи.

Боян Митракиев от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също отправи критики по отношение данък "свръхпечалба", като подкрепи коментарите, че се въвежда данък върху оборота. Относно прага за търговците на храни от 5 млн. евро той предложи да бъде увеличен до 25 млн. евро, за да не бъдат засегнати дребните търговци.

Генералният директор на Асоциацията на българските застрахователи Нина Колчакова изрази недоумение защо застрахователите са включени в обхвата на данъка. Според нея това е репутационен удар върху сектора, който не генерира прекомерни печалби, а предложените мерки дават негативен сигнал към потребителите, че секторът печели на техен гръб. Колчакова също предложи законодателите да помислят за облекчение за работодателите, които застраховат своите служители.

Константин Проданов от ПБ цитира данни от доклади на Международния валутен фонд и ОИСР, според които облагането на свръхпечалбите е легитимна икономическа мярка. Той отбеляза, че подобни мерки са въведени и в други страни в ЕС, сред които Испания, Италия, Чехия, Литва, Унгария, Словакия и Латвия. "Ние не изобретяваме топлата вода", каза той.

Одобрените от бюджетната комисия на първо четене промени в Закона за корпоративно подоходно облагане включват също увеличаване от 102,26 евро на 200 евро на максималната месечна стойност на ваучерите за храна, които работодателите могат да осигуряват на служителите си. Сумата над 102,26 евро ще се облага с данък в размер на 7%. Планирано е максималната годишна квота за ваучери за храна да се увеличи на 1,5 млрд. евро от 1 януари 2027 година.

Асен Василев заяви, че ПП не одобрява облагането на ваучерите, тъй като тази мярка може да отблъсне работодатели от възможността да осигуряват ваучери за служителите си. Цончо Ганев от "Възраждане" също разкритикува предложеното облагане на част от ваучерите.

Законопроектът предвижда и повишаване от 700 лева на 1000 евро на стойностния праг за данъчни дълготрайни материални и нематериални активи. От 5 на 10 години се увеличава срокът, в който данъчните загуби могат да се погасяват, като се въвежда ограничение до 70% от положителния данъчен финансов резултат. Актуализира се и режимът на облагане на разходите в натура, свързани със собствени, наети или предоставени за ползване активи, използвани за лични нужди. Целта е по-справедливо и последователно данъчно третиране на личното потребление, осигурено чрез дадено предприятие.

В измененията е заложена още ускорена данъчна амортизация за технологии за изкуствен интелект, високопроизводителна компютърна техника и сървърна инфраструктура. Мотивът е, че така дружествата ще могат да прилагат двойния размер на годишната данъчна амортизационна норма за посочените активи, но не повече от 100%.

Бюджетната комисия не прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от Мартин Димитров и група народни представители, предвиждащ ускорена амортизация на машини, производствено оборудване и апаратура, не беше одобрен от

Комисията не одобри и законопроект за изменение на Закона за корпоративното подоходно облагане, внесен от служебния кабинет, в който са заложени данъчни облекчения при дарения, свързани с развитието на спорта.