Зеленият сертификат може да щади икономиката, но е рисков

Интервю на Tribune.bg с математика проф. Николай Витанов за новото изискване за зелен сертификат, какви са ползите и рисковете, може ли да мотивира хората да се ваксинират, необходим ли е пълен локдаун. И още, каква е актуалната картина на заразените в най-младата възрастова група и добре ли е да си поставим бустерна доза ваксина

Проф. Витанов, как ще се промени ситуацията в страната след въвеждането на заповедта за зеления сертификат? Ще има ли това решение на служебното правителство нужния положителен ефект или по-скоро кризата ще се задълбочи. Каква е прогнозата ви?

Вижте, страната е голяма система, а големите системи се променят бавно. Инерцията е голяма. Едно е да спрете някоя малка количка, трабанче например, друго е да спрете огромен камион, той не спира така лесно. Така че, на първо време няма да се усети някакъв ефект от въвеждането на зеления сертификат върху броя на хората, които се заразяват и върху данните, които излизат. Дали ще се прояви някакъв ефект или не, ще се види след десетина дена. Ако броят на новите случаи, които се регистрират, намалее, значи има ефект от зеления сертификат, ако не намалее, остане си такъв или дори продължи да расте, значи тази мярка е пробита. По принцип зеленият сертификат е мярка, която има повече щадящо въздействие върху икономиката, отколкото въздействие за спиране на пандемията, защото зеленият сертификат все пак не препятства събирането на хора на едно място, напротив той го стимулира. Идеята е, че който има зелен сертификат не заразява хората и може да ходи на работа, на обществени места и т.н. Обаче, нали разбирате, че известна част от тези сертификати няма да са читави, в смисъл ще бъдат фалшиви. Представете си следното нещо. Човек с такъв сертификат, който е безсимптомен носител на вируса и не знае, отива на дискотека, която е пълна с други такива читави притежатели на сертификати, които са здрави. Досещате се какво става вътре. Другото, което е опасно и беше прието вчера като решение, е документът за ваксинацията да е валиден като сертификат след поставяне още на първата доза от двудозовата ваксина в рамките на един месец. Въпросът е, че с каквото и да се ваксинираме, за да изградим имунитет, трябва да мине някакво време. Имаше такива случаи. Човек си сложил първата доза, а след това се оказва вирусоносител. Така че, ако документът за поставяне на първа доза ваксина стане веднага валиден пропуск за закритите обекти, в които се изисква зелен сертификат, това пак е риск, защото съответният човек може да е носител на вируса, въпреки че има една доза на ваксината и пак да е разпространител на инфекцията. Ето защо от гледна точка на математиката зеленият сертификат може да окаже положително икономическо въздействие, но е малко рискова работа. Нека погледнем реално нещата, аз винаги съм се опитвал да се поставя на мястото на другия и ако съм на това на правителството, и трябва да избирам между зелен сертификат и локдаун, какво ще направя, много ясно какво ще направя, ще избера и аз зеления сертификат, защото не ми се ще да затварям народа точно преди избори. Но трябва да сме с ясното съзнание, че ако тези мерки, които идват със зеления сертификат се пробият и заболеваемостта продължи да расте, ще остане едно единствено нещо – държавата да се затвори. Аз винаги съм казвал, че когато един генерал има планове, не трябва да ги обявява, защото противникът му знае. В плана пише, че когато новите случаи станат над 500 на 100 000 население и когато в болниците има 9 000 човека, тогава се налага локдаун. Не става въпрос за 9000 заразени на ден, а за тези, които са в болниците. Те в момента са 6 500. Когато те станат 9 000, тогава условията на Плана на Министерството на здравеопазването са изпълнени за налагане на пълен локдаун. Тогава обществеността ще започне да натиска властите да наложат локдаун, но на тях разбира се няма да им се иска. Спасението от това е да не се допуска да стават 9 000 тези, които се лекуват в болниците. Какво означава обаче да не се допуска? Значи да не се приемат нови болни и да се изписват по-бързо тези, които са там. И в двата случая може да се получи така, че ако няма кой да наглежда качествено, както в болниците, хора с усложнения, които са принудени да се лекуват вкъщи, могат да станат фалове, смъртността да започне да расте още. Тя и без това е висока.

При това положение какво е най-удачно да се предприеме за овладяване на заболеваемостта, нужен ли е, според вас, тотален локдаун?

Нали знаете прочутата книга, в която пише „Спасението на давещите се е в ръцете на самите давещи се“. Това е, което може да се направи. Просто хората трябва да се пазят. Няма кой да ги пази. Защо трябва да им се налагат локдауни. Те не виждат ли каква е ситуацията, че не е добра. Необходимо е да се пазят, да поотложат малко някои планове, докато премине вълната, да не се събират на такива места, където заразата може да се разпространява. Това може да се направи. За съжаление вероятността да стане тази работа е много малка, защото социалното развитие беше такова, че се формира една голяма група от хора, които не желаят да спазват мерки и се придържат към всякакви теории, които им позволяват да правят това. Да речем казват „Вирус няма, аз какво да спазвам“, „Ваксината е еди каква си, аз няма да се ваксинирам“ и т.н. Проблемът е, че тези хора са достатъчно, за да ни вкарат в една такава ситуация, а именно да се изпълнят условията на плана за локдаун.

Някои специалисти смятат, че опашките за сертификати, на които сме свидетели в момента, ще доведат до нов епидемиологичен взрив, има ли резон в това твърдение?

Чак епидемиологичен взрив едва ли. Разбира се, повишаване на случаите на коронавирус може и да има, защото всяко събиране на хората на едно място е рисково. В другите страни виждате как е. Хората си записват час, за да не стават струпвания, а и да се икономисва време. Отиват в записания час, слагат им ваксината и това е.

И все пак, чрез зеленият сертификат ще се стимулира ли ваксинацията, ще повлияе ли това изискване на темпа на ваксинация у нас?

Виждате, че тя вече се стимулира, защото, за да отидат хората на работа, ще им искат зелен сертификат и тя ще се стимулира за известно време. Къде тук е проблемът? Аз често пиша във Фейсбук, че изследвам въпроса – защо като има ваксини, вълната не е смазана, защо я има изобщо? Това не е политически въпрос, той е математически. Нарича се логистична крива, тоест броят на хората, които се ваксинират следва логистична крива. Тя тръгва с един голям растеж, след което растежът намалява и почти спира. Тоест отначало ентусиазмът е голям, след което намалява. В момента наблюдаваме началото на голямото ваксиниране, породено от това, че човек трябва да има зелен сертификат, за да отиде на работа или на дадено публично място. Ако това изискване обаче се разхлаби, мен ме притеснява, че в България тези изисквания, които засягат хората, се разхлабват с течение на времето, ще се получи същият логистичен ефект, който наблюдаваме и досега. С течение на времето броят на хората, които се ваксинират, ще започне да намалява и ще стигнем до едно състояние, при което ще се върнем до тези нива, които бяха преди зелените сертификати. Тук има още един проблем. По принцип хората, които биха се ваксинирали са около 1 милион и 800 хиляди. В момента имаме около 1 милион и 400 хиляди, които имат две дози. Значи има мегдан още 400 хиляди човека да се ваксинират. Когато стигнем 1 милион и 800 хиляди, ние ще сме изчерпали този резервоар от хора и ще трябва вече да започнат да се ваксинират тези, които много не искат. Тогава вече ще стигнем до това насищане, за което ви говоря, и въпреки изискването за зелен сертификат, вероятно броят на тези, които се ваксинират ще падне. Ще трябва да има допълнителни убеждения, принуждаване, за да се ваксинират тези хора над 1 милион и 800 хиляди. Иначе засега е ок, ще се ваксинират хората, ефект ще има, но когато стигнат тази бройка, тогава вече ще възникнат следващите проблеми по отношение на ваксинирането.

Както знаем, Делта вариантът, който в момента доминира в страната, засяга и по-младите хора и децата, как изглежда ситуацията при тази възрастова група?

Статистиката показва, че в сравнение с предишния вариант този наистина засяга децата и юношите доста повече. Ние видяхме това доста отдавна. Аз даже казах по едно време хората да се пазят и да си пазят децата, защото този вариант не подбира – бебе ли е, дете от детската градина ли е, ученик ли е. Много викаха срещу мен, но ето ги фактите, заминаха си и пеленачета, и малки деца, и ученици. Проблемът е такъв, че вирусът се разпространява в училищата и детските градини, въпреки наложените мерки там и трябва да се внимава. Засега, ако погледне човек, процентът на студентите и учениците, които са се заразили с вируса, не е голям – 2-3%. Имайте предвид обаче, че броят на учениците е около 700 хиляди, студентите са около 250 хиляди, което прави общо около 1 милион. Това означава, че 2-3% заболели са 20-30 хиляди човека. Ако този процент се удвои и стане 5-6%, това означава нови 20 хиляди, което е притеснително. Една такава мярка, която би могла рязко да ограничи разпространението на COVID-19, е учениците и студентите да преминат на онлайн обучение, тоест да спрат да се събират в училищата и университетите. Това обаче, е много тежка мярка, защото на другата страна на кантара седи  учебната година. Там трябва много внимателно да се изчислява – изобщо да се прави ли това, ако се прави, кога и за колко време, и т.н. Миналата година учениците преминаха на дистанционно обучение до Нова година и след това се събра една комисия към Министерството на образованието и науката, за да реши дали да се върнат в училище. Беше много интересно. На това заседание, бяхме аз, откъм страната на щаба, акад. Петрунов и други експерти, някои от които сега са действащи в Министерството на здравеопазването. Обсъдихме ситуацията и решихме да пуснем децата на училище, за да може да се спаси учебната година. Така и стана. Пуснахме ги на училище, те изкараха два-три месеца, докато се надигне следващата вълна и учебната година беше спасена. Сега не знам какво ще стане. Това е въпрос на пресмятане. Тогава успяхме да пресметнем, че ще стане така и аз имах известен принос, но сега хората, които са ангажирани с този въпрос, трябва да седнат и да го пресметнат.

Какво смятате за третата бустерна доза, в кои случаи трябва да се поставя и колко време след първите две?

Този въпрос е повече медицински, той не е към мен, аз не съм компетентен, но от моя гледна точка нещата стоят така, аз смятам, че това нещо е полезно. Представете си, че всеки човек е камъче и има една купчина камъчета, които са наредени и от които вирусът може да си взима, тоест да заразява. Като ги зарази, камъчетата се вадят от тази купчина и отиват в друга една купчина, където са тези, които вече са минали през вируса, имат имунитет. Другият начин да се махнете от голямата купчина е да се ваксинирате. Какъв е проблемът? С течение на времето, този имунитет се губи, тоест камъчето се връща обратно в голямата купчина и може пак да се зарази. Така че, аз смятам, че е положително всичко, което намалява голямата купчина. Бустерната доза намалява голямата купчина, следователно от моя гледна точка, тя е нещо положително. Щом лекарите я препоръчват, според мен е добре, защото вероятността съответният човек да се зарази намалява./tribune.bg