По модернизирания подход към кохезионната политика се дава възможност да бъдат пренасочвани средства по нови програми, примерно за изграждане на т.нар. инфраструктура с двойна употреба - това са пътища, жп гари, летища, пристанища, както и енергетиката, а и снабдяването на региони с вода - като финансирането е 100% и авансът е 20%, а при евентуално забавяне могат да се получат тези пари 3 г. след края на периода и ние избираме къде да ги пренасочваме.

Това каза пред БНР депутатът от ИТН Димитър Гърдев, председател на Комисията по европейските въпроси и контрол на еврофондовете в 51-вото Народно събрание, във връзка с приетата от парламента декларация за позиция на България във връзка с предложения от Европейската комисия средносрочен преглед на кохезионната политика. 

С тази декларация се възлага на Министерския съвет да отстоява позицията, че Черноморският регион трябва да бъде третиран равностойно с регионите, граничещи с Украйна, Беларус и Русия, в контекста на средносрочния преглед на кохезионната политика и предстоящите преговори по следващата многогодишна финансова рамка за периода 2028-2034 година, тъй като поема солидарно последствията от продължаващата война в Украйна. 
На 7 октомври ще е проведе следващото заседание за одобряване на резултата от т.нар. триалог - между ЕП, ЕК и Съвета на ЕС, уточни той:

"Даваме възможност на нашите евродепутати да стъпят върху тази декларация, която приехме.

Министрите и министър-председателят имат право да наложат блокираща квота, защото несправедливо е България да не бъде припозната в граничещите страни с Беларус, Русия и Украйна".

По думите му ЕС прави междинен преглед на кохезионната политика и заради "новите реалности и заплахи, които вижда Съюзът, беше направено едно предложение за модернизиран подход към кохезионния фонд":

"Става дума за това, че държавите, които граничат с Украйна, Русия и Беларус, получават изключителни преференции и преимущества. Досегашните фондове, които са по кохезионната политика, със свързани с една част средства от ЕС, а останалите са съфинансиране от държавите членки - 65-70%. Докато сега вече за тези държави финансирането е 100%, няма съфинансиране от бюджета на съответната държава. Дава им се възможност да получат 9,5% авансово плащане. Затова България трябва категорично да промени този пропуск, който е направен, защото страната ни търпи изключително големи негативи по две направления - и като външна граница на ЕС с бежанската криза, и с изключителната си близост с Черноморската зона, свързано с войната в Украйна и мерките, които спазваме, със санкциите и ограниченията. Затова ни се полага това, ние полагаме усилия и спазваме тази политика на ЕС и сме на външната му граница".

Димитър Гърдев подчерта, че кохезията, като основна политика на ЕС, има основна задача "да вдигне регионите", а тези региони са гранични:

"Ако регионите са слаби икономически, ще бъдат слаби и във всяко друго отношение - сигурност, отбрана и т.н.".