Около 200 лева ще струва, кой ще си го позволи, казват пенсионери от Пловдив

В Куртово Конаре стягат празник в нейна чест, избират Царица на лютеницата

Завали ли дъжд в края на август и замирише ли на печени чушки, край на лятото!

Така възрастни пловдивчани предвещават началото на есента. Дъжд вече падна, но на печени чушки почти не ухае. И не защото хората не ги обичат, а защото са скъпи и масово отказват домакините от традиционната домашна лютеница.

Този път няма да ни замирише на есен,

казват майсторки на зимнината. В други години по това време чушкопеците вече са в действие по балконите и от тях се носи аромат на печени пиперки. Другаде пък бяха монтирани тенекии и на жив огън се печаха чушките. Тези гледки в градовете вече почти ги няма.

“Чушките не са за докосване - 3 лева е килограмът на хубавата червена капия по пазарите. А за една доза лютеница ми трябват 30 кг. Доматите и те са скъпи, не падат под 2 лева. От тях трябват 15 кг. И патладжаните държат цена. Като прибавиш ток, олио, буркани, капачки и труд, сметката изобщо не се връзва.

Кой може да отдели 200 лева за лютеница”, пита 70-годишната Донка Минчева. Тя възнамерявала да си затвори единствено консерви от домати и да си направи 5-6 буркана с гювеч.

“Зимата никак няма да е лека. И наистина е хубаво човек да си направи буркани, но при тези цени е почти невъзможно”, коментират други пловдивчани.

3 лева за килограм капия наистина е прекалено. По борсите я предлагат за 1,50. Хората недоумяват защо търговците толкова надуват цената, след като се явяват само едни прекупвачи. Не са садили, поливали, копали, пръскали и торили, негодуват клиенти.

В същото време по щандовете в хранителните вериги са наредени десетки видове с лютеница. Те обаче също не са евтини, а и не могат да се сравняват с домашната. Но поне се пести труд.

“Тази, която помня от дете, представлява смес от печени белени пиперки, изварено натурално доматено пюре и печен патладжан”, казва 60-годишният Димитър Ненов. Той с умиление си спомня как навремето в махалата имали обща тава, в която варели лютеницата.

Жени, които от години въртят този деликатес, предават рецептите от уста на уста. Наистина през септемри наставаше кулинарен парад. Всяка бъркаше и даваше на съседите да опитат.

Е, все още има упорити домакини, които и тази година няма да се откажат.

Доста консерви изоставих, но лютеницата - никога,

заявява Величка Петрова. Тя изпитвала неистова радост, когато внучетата с апетит хапвали филия с домашна лютеница.

Истината е, че по селата все още има ентусиастки. Приготвянето на домашната лютеница там е един от малкото поводи, в които се проявява традиционното българско чувство на взаимопомощ. Събират се съседи, роднини, приятели и се залавят за работа.

Това начинание е немислимо без участието на мъже. Те са ангажирани с най-трудната работа - да пекат чушките. Огънят бие в краката, а очите им се пълнят с дим. Някои ползваха газови горелки, но сега и тази суровина поскъпна. А и чушките не добиват типичния опушен аромат.

 Беленето се стоварва на жените. Но за опитните домакини това не е проблем. Следващата стъпка е смилането им. Колкото е по-едро, толкова е по-автентично. Идва най-трудният момент - изваряването.

Най-напред се започва с доматеното пюре, след като предварително доматите са смлени и от тях са отделени люспите и семките. Бърка се нонстоп. Когато се сгъсти, се прибавят смлените чушки и патладжани.

Бъркането не спира нито за миг. Огънят трябва да е среден,

за да не загори лютеницата. Нужна е и дълга дървена бъркалка, тъй като от тавата изскачат пръски, които образуват рани, ако попаднат върху кожата. Колкото повече се сгъстява, толкова повече хвърчат от казана.

Лютеницата се познава, че е готова, когато след прокарване на бъркалката се образува пътечка по дъното на тавата. Тогава идва ред на овкусяването със сол, захар, олио, черен пипер и кимион.

В пловдивското село Куртово Конаре вече трескаво стягат традиционния фестивал на лютеницата. Празникът започва на 9 септември.

“Няма как да се откажем от него. При нас се отглежда най-вкусната куртовска капия”, казва кметът Иван Пиринов. Десетки ще подредят щандове с готова продукция, още не са определили цената на бурканчето от 400 грама. Миналата година вървеше по 5,50 лева, но сега ще има корекция нагоре. “И чушките, и бурканите с капачките са поскъпнали”, констатира кметът.

На площада пред читалището ще има голяма тава, в която нагледно ще се приготвя деликатесът. Две майсторки ще го правят - София Манчева и Нели Кръстева. “Правят вълшебна лютеница”, хвали ги Пиринов.

Според него тайната идвала от месестата куртовска капия и сладкия розов домат

Кметът също е участвал в приготвянето на домашна лютеница.

“Доста е трудоемка. Отнема поне два дни и половина. Печи, бели, изварявай, стерилизирай”, добавя той. Но е категоричен, че си струва трудът.
Журито ще дегустира произведенията на различните майсторки и ще отличи Царица на лютеницата.

“В Куртово Конаре приготвят два вида - с печени чушки и с варени, които се прекарват през цедка. Аз харесвам първата, защото е едросмляна”, добавя Иван Пиринов.

За една доза отивали 20 кг капия, 10 кг домати и 4-5 патладжана. Към тях се прибавят поне литър и половина олио, “за да лъщи”, както и сол и захар на вкус, а подправките са черен пипер, кимион и малко къри.

“Защо е хубава ли? Защото всичко е еко и домашно. Знаеш какво ядеш. Чушката си е чушка, доматът си е домат. Няма нишестета, които да я сгъстяват, нито консерванти”, обяснява кметът.

Казва, че фестът на лютеницата се превръща в атракция за селото и е посещаван от много хора от околията и от чужбина.

Местни още си спомнят как през 2016 г. депутати от Европарламента си облизали пръстите. За час омели 40 буркана. Тогава в Брюксел имало изложение на български храни. Софка Митрева два пъти е печелила приза “Царица на лютеницата”.

“Приготвянето ми отнема 4 дни. През първия правя доматено пюре, за което са необходими минимум 7 часа. На втория и третия пека чушките и патладжаните, а през последния варя сместта. Слагам продуктите на око. Подправките са сол, захар, олио, черен пипер и кимион”, обясни тогава тя.

Пловдивски топадвокат я прави с чушки от Каварна

Чак от Каварна си набавил червени чушки известният пловдивски адвокат Стефан Левашки. Той и съпругата му Елена са ценители на домашно приготвената зимнина.

“Бяхме на почивка в Каварна и оттам донесохме чушките - плътни, месести, нямат вода. Лютеницата я правим на печката по мамина рецепта”, обясни адвокат Левашки.  

Преди това прекарва часове край два чушкопека на вилата си в местността Свети свети Константин и Елена над Пещера. “Направихме я диетична, без да слагаме захар. Цялата сладост дойде от каварненските чушки и моркови.

Трудоемка е, но сместа я поставихме в голяма тава и във фурната я изварихме, като периодично бъркахме, за да не получи отгоре загар. Това е добър вариант”, казва юристът.

Съпругата му го хвали, че за два дни опекъл 40 кг чушки.