Пловдив, към 11 часа по обед. Началото на април, а слънцето гони юнски рекорди. Към кръстовището на бул. "Мария Луиза" и ул. "Гладстон" странно напредва една купчина пълни чували. По средата им, сврян колкото да вижда къде стъпва, е Георги, предаде кореспондентът на БГНЕС в града.

Георги е 57-годишен ром със сини очи от Столипиново, който си е обиколил периметъра в центъра и сега цели близкия пункт за вторични суровини. Носи "туби", както сам се изразява - пластмасови бутилки и туби за минерална вода, събирани от контейнерите за боклук. В Пловдив се налага вече разделното събиране, но според собственика на пункта, от Георги и другите като него по- добри в това няма.

За да стигне до пункта, купчината чували и Георги по средата преминават през градинката пред църквата "Света Петка", където са се разположили аверите, вече реализирали трофеите и разменили парите от празните бирени бутилки за пълни. Колко очаква да изкара от цялата купчина Георги? 3-4 лева.

Чувалите с пластмаса му докарват точно 2.05 лв. Остават няколко сака с железца, но този пункт не ги приема. И така всеки ден от 1999 година насам. Какво ще си купи с тия два лева и пет стотинки? Ами - хляб, сирене, салам. Ще стигнат ли? Съмнително. Вие, журналистите, пишете глупости - атакува собственикът на пункта. Хиляди левове изкарвали на месец. Не е вярно, ей го колко изкара. И утре пак ще дойде. Повече бяха като него, но някои си намериха работа, сега са Георги и още трима- четирима. Разтоварил се от гигантските чували, Георги вече е по-словоохотлив. Нещо повече, направо е сензационен, защото твърди, че третата му жена била Софи Маринова.

Живяла при него в Столипиново, но избягала в София. Иначе била добра жена. Останалите се смеят, но Георги си държи на приказките. Те сигурно са чували вече тази версия за семейния му живот, на него не му пука. Тръгва към следващия пункт да си предаде железцата и си тананика нещо. Трябва да е песен на Софи Маринова, кой да ти каже.../БГНЕС