Мъченикът Мина бил езичник, родом от Атина. След като се образовал, той осъзнал, че многобожието е измислица и заблуда. Това прозирало и в изследванията на философите. Затова Мина се заел да изучи християнските писания. В тях той намерил истини, които изпълнили душата му със светлина и надежда. Така Мина станал християнин.

По-късно, в края на III век, по времето на Максимиан, бил назначен за областен управител на Египет без императорът да знае, че той е християнин. Но когато Максимиан разпоредил гонения срещу християните по цялата империя, Мина не само не изпълнил заповедта, а дори помагал на християнската общност да се умножава. Сам управителят с дела на милосърдие и любов към хората свидетелствал за вярата в Христос. Тези успехи на християнството в Александрия силно дразнели езичниците. Те побързали да донесат на Максимиан за действията на Мина и той незабавно изпратил в града нов управител - атинският учен Ермоген. В изпълнение на заповедта Ермоген заловил Мина и го подложил на жестоки изтезания, а накрая го затворили в килия, за да умре там от раните си.

След известно време обаче, когато Ермоген изпратил да проверят дали и кога Мина е умрял, се установило, че той не само не е умрял, но и че раните му били излекувани. Това необяснимо за управителя чудо му помогнало да прозре величието на християнския Бог и Неговата сила, срещу която нищо не можели да постигнат усилията на гонителите. Ермоген, който от чисто любопитство вече бил запознат с учението на Иисус Христос, сега, след разговора си с Мина, решил да стане християнин. Последвал го в това решение и писарът му Евграф. Двамата били поучени във вярата от мъченика Мина и се подготвили за своето "кръвно кръщение". Наистина скоро и тримата били обезглавени и оттогава се почитат като мъченици за вярата.