Светият праведен Евдоким живял в Кападокия, Мала Азия, през 9-и век. Получил добро християнско възпитание от родителите си, той от младини бил образец на християнска добродетелност. Винаги справедлив и смирен, Евдоким редовно вършел различни благодеяния. Като примерен воин, той бил оценен от византийския император Теофил (829-842 г.), който го удостоил с поста главнокомандващ на войската в цялата област Кападокия.

Божия воля било обаче този успешен млад военачалник и ревностен християнин да напусне света едва на 33 години. Въпреки краткия си живот, той оставил ярък пример за въздържание, милосърдие, смирение и справедливост, както и за непоклатима вяра в Триединния Бог. Затова хората го почитали като светец. Няколко години след смъртта му се установило, че тялото му е останало нетленно в гроба. По предложение на местния духовник Йосиф мощите на праведния Евдоким били пренесени в Цариград и положени в храм, посветен на света Богородица.

В този ден почитаме и света мъченица Юлита, живяла в град Кесария в Кападокия. Нейното житие е описал св. Василий Велики, архиепископ на Кесария. От него разбираме, че праведната Юлита била вярна и добродетелна християнка. Но по нечестен начин неин алчен съгражданин заграбил имотите ѝ. А когато Юлита подала жалба в съда, ответникът възразил, че не трябва да се гледа жалбата ѝ, защото тя не почита техните божества, нито принася жертва пред статуята на императора. Съдията веднага уважил възражението и дори задължил Юлита да принесе жертва на идолите. Иначе я заплашвала не само пълна бедност, но и смърт. Въпреки всичко, Юлита предпочела да остане предана на вярата си и загинала на кладата. Това се случило на днешния ден през 304 г. при гонението срещу християните от император Диоклетиан.