На 1 март спазваме традицията и се окичваме с мартеници с пожелание за здраве, радост и късмет

Всяка година на 1 март българите се окичваме с бяло-червени мартеници – за здраве, за радост и с предчувствие за края на зимата и настъпването на пролетта.

Традициите, свързани с 1 март, отбелязват прехода между зимата и пролетта и датират от предхристиянската епоха. Най-позната и разпространена от тях е закичването с мартеници от усукан бял и червен конец. Вярва се, че те предпазват от различни опасности и осигуряват безпроблемното преминаване към новия сезон. В България днес се носят от всички хора, независимо от тяхната възраст. Закачат се също на животни и на плодни дръвчета.

Мартеничките се свалят, когато човек види щъркел или лястовица. Връзвали са се, както най-често и днес, на цъфнало дръвче, или пък са се слагали под камък. След време (на другия ден или след девет дни) камъкът се отхлупвал и ако под него има мравки, се вярвало, че ще се родят много агънца през годината; ако има бръмбар или червей – значи ще се множат телетата.

В някои региони възрастните хора хвърляли мартениците в реката „за да изтекат всички злини по водата”.

Обичаят за закичване на мартеница е разпространен не само в България, но също и в други балкански страни. През 2017 г. вписан е в списъка на ЮНЕСКО за нематериално културно наследство на човечеството като обща номинация от България, Румъния, Молдова и Северна Македония. 

Легенда, възникнала през 30-те години на 20 век, свързва появата на мартеницата с прабългарите

Обичаят за връзване на мартеница (усукани бяла и червена вълнени нишки) е познат в България, Румъния, Молдова, Албания, Гърция, Северна Македония и Сърбия. В Румъния мартеници се връзват на ръцете само на жените и малките деца, а мъжете могат да носят мартеница само на скришно място, например в обувката. В Гърция мартеници се връзват само на ръцете на децата. В България мартеници се връзват още на млади животни и дървета, също и на мъжете.

Най-възрастната жена трябва да почисти основно къщата преди изгрев слънце, да изнесе и простре навън червена тъкан – покривка, постелка, пояс или престилка. Смята се, че това ще зарадва Баба Марта, и ще предизвика благосклонността ѝ към къщата и обитателите. На децата, момите и младите булки се връзват усукани бял и червен вълнен конец – Мартеница – най-често на ръката. Младите непременно трябва да излязат навън „да ги види Баба Марта и да се зарадва“, а старите жени не трябва да излизат навън, защото „ще разгневят Баба Марта“.

Някои от обичаите на днешния ден са свързани с изгонването на злите сили. На много места се гонят змии и гущери, като се палят огньове, обикаля се двора с дрънкане на метални предмети и наричания, изгаря  се сметта, а след това всички прескачат жаравата.

Червеният цвят се асоциира със силата на кръвта и тържеството на живота. Той има предпазваща сила и може да прогонва злите сили. Белият цвят символизира красотата, чистотата и невинността на младостта.

Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието,  на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.