Връщането на 20% ДДС върху хляба и брашното е сред заложените точки в проекта на бюджет за 2025 г. на Финансовото министерство. Новината за връщането на ставката не се възприе добре от хлебопроизводителите. Основният им мотив е, че това ще принуди голяма част от тях да отидат в сивия сектор на икономиката. Недоволство дойде и от страна на зърнопроизводителите, които се обявиха против сметките за няколко пера на сектор „Земеделие”.

Припомняме, че нулевият процент влезе в сила през 2020 година по време на COVID кризата, за да компенсира бранша и да не доведе до скок на цените за потребителите. По данните на Националния статистически институт обаче можем да видим, че ежегодно брашното поскъпва средно с 10-20 стотинки за килограм. Движението при хляба дори е по-динамично - от 10 стотинки до цели 50 през 2022 година.

Възможността от 1 януари хлябът да поскъпне не се възприе позитивно и от потребителите.

Производителите пък определиха връщането на ДДС от 20% върху брашното и хляба като удар по купувачите. „Не е справедливо българите на 1 януари да осъмват с нови цени на хляба, които са резултат на политическо решение”, категоричен е председателят на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева. От бранша допълват, че промяната няма да доведе до желаното наливане на повече пари в държавната хазна чрез по-високия данък. „В рамките на 3 години и половина – до 2023 г. включително, браншът е внесъл 1 милиард и 100 милиона лева под формата на корпоративен данък, данък на физически лица и данък дивидент. Ако се върне ДДС от 20%, очакванията са, че половината от бранша ще мине в сивата икономика. Никога повече такива пари няма да влизат в бюджета”, твърди Кукушева.

На обратното мнение са икономисти. Според тях през последните години поскъпването на хранителните стоки е било естествен ход в икономиката ни. Те определиха недоволството на хлебопроизводителите като неоснователно, тъй като независимо от ставката, ръст при цените всяка година има. „Тази мярка беше взета през пандемията. Аз съм за данъци, които да не са от най-високите, но да не са и от най-ниските. Трябва социална политика, трябват по-високи пенсии, трябва да има цени, които да покриват разходите на производителите”, твърди доц. Огнян Боюклиев от Института за икономически изследвания към БАН.

Текстовете на Бюджет 2025 притесниха и хората от сектор "Земеделие". Те виждат сериозно орязване в парите за напоителна инфраструктура, помощта във връзка с войната в Украйна и съфинансирането на кризисния резерв от Европа. „Искаме срещи с парламентарните групи и се надяваме да намерим решение, за да не се стигне до ефективни протестни действия по време на празниците, когато се приема бюджетът”, подчерта председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите Илия Проданов.

На критиките към бюджета реагира служебният премиер Димитър Главчев. Пред NOVA в четвъртък той заяви, че все пак неговото правителство е първото служебно, което изобщо предлага нова план-сметка. „Имахме две възможности. Едната - да предложим проектозакона за държавния бюджет, а другата - да не го правим, както действаха всички служебни кабинети досега. Ние подходихме отговорно. И за първи път в историята служебно правителство представя проект за бюджет. Винаги е лесно да критикуваш. Излизат експерти и е по-лесно да си дървен философ, отколкото да направиш нещо, да го представиш и да поемеш отговорност”, поясни министър-председателят.