България в топ три на най-неприветливите за бежанци страни

България 24.06.2022 10:04 Снимка: ДНЕС+

България в топ три на най-неприветливите за бежанци страни

По оценки на ООН, след 24 февруари 2022 г., когато руските войски са нахлули в Украйна, около 16 млн. украинци, включително 5 млн. деца, са напуснали домовете си. У нас са влезли 364 хил. бежанци. От тях 82 хил. хора, около 23%, са предпочели да останат в страната ни. Данните посочи Ива Парцалева от Върховния комисариат на ООН за бежанците, по време на семинар, посветен на повишаването на информираността на българското общество по темата за миграцията.

Статистика сочи още, че половината (50%) от бягащите от военния конфликт, които пристигат у нас, са жени, а децата са около 39%. Останалите са мъже.

Общо около 30 хил. са настанени в хотели и бази, останалите 50 хил. не се знае точно къде са. 84 украински деца са приети в детски градини, а 439 вече са записани в училище. Над 5800 бежанци от Украйна са започнали работа на трудов договор в България. Около 60% от тях са заети в сферата на ресторантьорството и хотелиерството, заради сезонния характер на тази работа, а останалата част са започнали работа в преработвателната промишленост, търговията, административните услуги и др. Градовете с най-много работещи украинци са Бургас, Варна, София, Пловдив, Добрич, Благоевград и Русе, стана известно от изнесените данни.

Украинската бежанска криза, се оказа сериозно предизвикателство както за България, така и за всички страни в ЕС. Доколко бяха подготвени те с работещи институции и политики за интеграция на бежанци? Темата ще коментира Бистра Иванова от Мулти култи за news.bg.

Нов международен доклад, обхващащ 14 страни в периода 2019-2021 г., подчертава продължаващите различия между политиките и практиките. Използвайки сложна методология от над 160 индикатора, анализът оценява по точкова система всички тези страни. Интересно е, че държавите, които са оценени с най-малко точки - Полша, Унгария, Румъния и Словакия, тоест са най-малко подготвени за бежанска вълна, посрещат най-много украинци.

България е в топ три на страните с най-лоша интеграция с 37,1 точки от 100. След нас са само Полша и Унгария, които са добре известни с антибежански настроения. Анализът оценява отделно три различни аспекта- правна рамка, политики и тяхното прилагане. Що се касае до правната рамка, България има 55,8 точки, което се дължи най-вече на правото на ЕС. Що се отнася до националните политики в подкрепа на интеграцията, България има 37,4. Най-проблематичен е аспектът на изпълнението на тези политики, а България отчита само 9,4 точки. Следователно, не е изненада, че бежанците в България срещат много сериозни проблеми в своята интеграция и често приемат България като транзитна страна.

Периодът 2019-2021 година се характеризира със стагнация и с липса на развитие на политиките и практиките за интеграция за бежанците, като малко неща са се променили. Едно от негативните развития в България е приемането на новата Стратегия за миграция на България за 2021-2025 г., в чието заглавие думата "интеграция" е заличена, за разлика от предишната Национална стратегия за миграция, убежище и интеграция за 2015-2020 г. В новата стратегия няма конкретни ангажименти за интеграцията на бежанците.

Иванова обясни, че в повечето страни, участващи в анализа, са въведени много ограничителни правила за достъпа до правото на пребиваване, по-специално за лицата с хуманитарен статут, които по принцип се сблъскват с повече трудности при получаването на разрешения за по-продължително пребиваване. В Гърция лицата с хуманитарен статут вече нямат право на 3-годишно разрешение. Те могат да получат само разрешение за едногодишно пребиваване, което се подновява за срок от 2 години. В България няма промяна.

В Словения от 2021 г. бежанците могат да получат целева подкрепа за жилищно настаняване само ако подпишат споразумение за интеграция. Бежанците, които са безработни или нямат собствени финансови средства, имат право на помощи за покриване на наема в частни жилища за 12 месеца и при определени условия - за още 12 месеца. За получаването на подкрепа се изискват поне 80% посещаемост на курс по словенски език и ежемесечни срещи със социален работник. В България не съществува подобна практика.

Във Франция нов план за действие насърчава признаването на уменията, професионалния опит и квалификацията на новопристигнали чуждестранни граждани. Интеграционни служители се обучават по въпросите на признаването на уменията и квалификацията на мигранти. Планът улеснява достъпа на новопристигналите до сертифициране на професионалните им умения, валидиране на предишен професионален опит и признаване на професионалната им квалификация. По този план за действие се предвижда обстоен анализ на опита на кандидата посредством редица въпросници и интервюта, както и подобряване на признаването на придобитите степени и валидиране на уменията.

В Нидерландия дори когато изискваните сертификати не са налични или няма такива, признаването на квалификацията е възможно (тогава то се нарича "определяне на образователното ниво"). Тази процедура се прилага, за да се определи кое холандско образователно ниво е сравнимо с това на лицето, получило закрила.

До 2013 г България имаше национална програма за интеграция на бежанци, която се изпълняваше с държавно финансиране и беше давана за добра практика на Балканите. Със сирийската криза, тази програма беше спряна и до ден днешен, България няма ефективен инструмент за интеграция на бежанци. Докладът за 14-те държави препоръчва България да се възползва от предишния си опит, да възстанови и развие старата си програма, за да успее да подпомогне на бежанците да станат независими граждани възможно най-скоро.

CHF CHF 1 1.89243
GBP GBP 1 2.34167
RON RON 10 3.95517
TRY TRY 10 1.22252
USD USD 1 1.79648