Дебат за модела и финансирането

Българската здравна система работи с ограничен ресурс и ще бъде изправена пред все по-сериозен финансов натиск в близките години. Това заяви Деян Денев, директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България, по време на 13-ия национален здравен форум NEXTGEN HEALTH, организиран от списание "Мениджър".

По думите му страната ни отделя около 1000 евро на човек за здравеопазване, докато средното ниво в Европа е приблизително три пъти по-високо - около 3000 евро. "България отделя само 5% от икономиката за здравеопазване и ресурсът е малък, за да се справи системата с очакванията на хората", подчерта Денев.

Той обърна внимание и на демографските тенденции - средната възраст на населението у нас е 42 години и продължава да нараства, а потреблението на здравни услуги се увеличава рязко след 45-годишна възраст. Според него това неминуемо ще доведе до необходимост от допълнително финансиране.

"Ще прехвърлим тежестта или върху пациентите, или върху индустрията", предупреди Денев. Той допълни, че фармацевтичните компании вече са обезкуражени да въвеждат нови терапии на българския пазар, въпреки че именно иновативните лекарства имат ключова роля за увеличаването на продължителността на живота.

Дебат за модела и финансирането

Форумът събра представители на институции, съсловни организации, болници и фармацевтичния сектор, които обсъдиха основните проблеми в здравеопазването и възможните решения.

Управителят на Националната здравноосигурителна каса доц. Петко Стефановски защити солидарния здравноосигурителен модел, като подчерта, че той остава най-подходящ за българското общество. Според него системата се развива и проблемите постепенно се изчистват, въпреки че липсата на бюджет е забавила въвеждането на електронна пациентска карта за контрол на разходите.

От своя страна председателят на Българския лекарски съюз д-р Николай Брънзалов определи състоянието на сектора като "хроничен дисбаланс" - както между болничната и извънболничната помощ, така и между очакванията на обществото и наличния ресурс. Той отново настоя за повишаване на здравноосигурителната вноска, за да се намали доплащането от пациентите.

Проблеми с кадри и структура

Заместник-председателят на Българската болнична асоциация доц. Цветелина Спиридонова посочи, че България не отстъпва на Европа по брой болници спрямо населението, но изостава по ефективност и структура. По думите ѝ липсва дългосрочна визия, включително по отношение на медицинските кадри, като страната подготвя все по-малко медицински сестри.

Тя предупреди, че без стратегическо планиране в следващите 10 години системата може да се изправи пред сериозен недостиг на персонал.

Достъп до лекарства и икономически рискове

Председателят на Българския фармацевтичен съюз Димитър Маринов заяви, че ниските цени на лекарствата у нас са причина за техния износ. В същото време достъпът до определени медикаменти остава проблем, тъй като разпределението им зависи от търговците на едро.

Като решение фармацевтичният съюз предлага система, която да гарантира на пациентите достъп до лекарства в избрана от тях аптека, вместо да обикалят различни обекти в търсене на наличности.

Икономистът Аркади Шарков предупреди, че евентуална стагфлация и геополитически рискове могат да доведат до замразяване на приходите, докато разходите за здравеопазване ще продължат да растат, включително заради застаряването на населението.

Забавени инвестиции и нужда от дигитализация

Служебният министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски призна за сериозни забавяния по ключови проекти, финансирани по Плана за възстановяване и устойчивост, включително изграждането на бази за въздушна спешна помощ.

Той подчерта, че прозрачността чрез дигитализация е ключова стъпка за по-добро управление на системата, като се предвижда въвеждане на електронна система за проследяване на разходите за най-скъпите лекарства.