Страната ни ще продължи да приближава средното за ЕС с настоящия темп и ще постигне тази цел след 15-20 години

За поредна година България скъсява разстоянието със средното равнище на икономическо развитие на ЕС. Това сочат предварителните оценки на брутния вътрешен продукт на човек от населението в паритет на покупателна способност. През 2024 г. страната преминава психологическата граница от 2/3 от средноевропейското ниво, но догонва с чувствително по-бавен темп от Румъния.

Най-близо до средноевропейското ниво през 2024 г. са Франция (99) и Финландия (103), като се запазва обичайното разпределение, в което "новите" страни-членки се групират в долната половина, а "старите" - в горната. Ако оставим настрана атипичните икономики на Ирландия и Люксембург[1], най-развитите европейски икономики - Швеция, Германия, Австрия, Белгия, Дания, Нидерландия - се разполагат в диапазона 115-130% от средноевропейското. През последните години всички нови членки на ЕС от Централна и Източна Европа (ЦИЕ), включително Румъния, достигнаха нива между 70% и 90% от средното за ЕС. Сред тях единствено Чехия и Словения са надминали прага от 90%, докато Латвия, Словакия, Унгария, Хърватия и Румъния остават в диапазона 70-80%.

Конвергенцията на България след 1999 г., когато показателят достига най-ниската си точка от 28% е плавна и постоянна. Оттам насетне страната стапя преднината с темп от 1-3 пункта на година, с две отчетливи забавяния през 2005 г., по време на финансовата криза през 2009 г. и за последен път през 2013 г. Последната голяма криза - пандемията и нейните последствия - доведоха до ускоряване, следствие най-вече от по-дълбоките рецесии в големите западни икономики. В периода след ясното разкриване на хоризонта за еврочленство на България в края на миналия век българската икономика устойчиво расте по-бързо от тази на ЕС.

През последните години актуалното сравнение беше с икономиката на Гърция, която през 2020 г. спадна до ниво от 62% от средноевропейското - най-голямото си отстояние от за последните десетилетия. Реформите в страната обаче дават ясен резултат, като днес тя отново е над 70% от средноевропейския БВП, а няма изгледи България я задмине през следващите години. Въпреки това, сближаването е повече от очевидно - докато през 2006 г. стойността на показателя за България е 38%, а Гърция достига своя пик от 96%, то днес двете държави се движат паралелно.

Интересно е и сравнението с Румъния, която започва от по-ниска позиция от България преди приемането на двете страни в ЕС, но успя да мине границата от 70% още през 2020 г., а при запазване на настоящите тенденции най-вероятно догодина ще надмине 80% и ще се нареди сред по-богатите страни в Централна и Източна Европа. Въпреки че няма как да се търси само едно обяснение за дивергенцията между България и Румъния през последните години, няма как да не споменем много по-доброто представяне на северната ни съседка във върховенството на закона и борбата с корупцията, както и по-добрата способност за привличане на инвестиции.

Важно е да отбележим, че целта не е статична - средноевропейското ниво на икономическо развитие се променя всяка година, повлияно най-вече от динамиката на големите западни държави. Това от своя страна означава, че не можем просто да допуснем, че България ще продължи да приближава средното за ЕС с настоящия темп и ще постигне тази цел след 15-20 години. Ако съдим по темповете на повечето страни от ЦИЕ, напротив - вероятността страната да достигне 70-75% и да се задържи на това ниво със забавяне на растежа е също толкова реална, особено в сценарий с ниски инвестиции, високи дефицити и бързо растящ публичен дълг.

[1] Първата има много особена структура на БВП заради мултинационалните компании, които работят в нея, другата е много малка по размер.

*Авторът Адриан Николов работи по темите за бедността и неравенството, пазара на труда, образованието и регионалното развитие. Има магистърска степен по сравнителна политология от университета в Тарту, Естония и бакалавърска степен от Софийския университет. Фокусът на академичната му дейност е върху влиянието на икономическото развитие и динамика върху изборните резултати и доверието в управляващите партии.

Статията от бюлетина на ИПИ е публикувана ТУК >>