Брутният външен дълг на страната в края на октомври 2023 г. възлиза на почти 42,410 млрд. евро (44,4 на сто от прогнозния брутен вътрешен продукт - БВП). Това е с над 1,6 млрд. евро (3,7 на сто) по-малко в сравнение с края на октомври 2022 г. (44 млрд. евро, 51,3 на сто от БВП), съобщава Българската народна банка.

В края на октомври 2023 г. краткосрочните задължения са над 7,150 млрд. евро (16,9 на сто от брутния дълг, 7,5 на сто от БВП) и се понижават с 1,633 млрд. евро (18,6 на сто) спрямо октомври 2022 г. Дългосрочните задължения възлизат на 35,2 млрд. евро (83,1 на сто от брутния дълг, 36,9 на сто от БВП), като се повишават със 7,1 млн. евро (0,02 на сто) спрямо края на октомври 2022 г.

Брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" в края на октомври 2023 г. е над 8,941 млрд. евро (9,4 на сто от БВП). Спрямо края на октомври 2022 г. той нараства с 591,3 млн. евро (7,1 на сто).

Външните задължения на Централната банка са 2,072 млрд. евро (2,2 на сто от БВП). Те намаляват със 77,1 млн. евро (3,6 на сто) спрямо края на октомври 2022 г.

Външните задължения на сектор "Други парични финансови институции" са почти 5,631 млрд. евро (5,9 на сто от БВП). Те намаляват с близо 698 млн. евро (11 на сто) спрямо края на октомври 2022 г.

Външните задължения на "Други сектори" са почти 11,411 млрд. евро (11,9 на сто от БВП). Те намаляват с 1,551 млрд. евро (12 на сто) спрямо същия месец на миналата година.

Вътрешнофирменото кредитиране е в размер на близо 14,355 млрд. евро (15 на сто от БВП) в края на октомври 2023 г., което е със 108,9 млн. евро (0,8 на сто) повече спрямо края на октомври 2022 г. То  остава с най-значителен дял в структурата на външния дълг – 33,8 на сто към края на октомври 2023 г., при 32,4 на сто година по-рано.