Проблемът е от последните 3 г. и засяга и пътищата, и ВиК.

Преди немного време си говорих с един мой приятел от Бризбейн – Австралия. Живееше на висок етаж. И аз споделих, че може би на стари години ще е кофти, защото при спиране на тока трябва да се качва пеша. Той ме изгледа учудено: “Ами аз живея тук над 30 г. и нито веднъж не е спирал токът”. А през година в тези части на Австралия има фрапиращи наводнения, пожари и ураганни ветрове.

Да се върнем у нас за ситуацията с тока отпреди 2 дни. Снежната покривка в страната беше между 10 и 35 см – няма никакви регистрирани рекорди. Да, само на отделни места като Сливен и Враца вятърът на моменти достигна над 100 км/ч. Много учудващо, че в Сливен духал силен вятър. Извън това вятърът достигна до 72 км/ч само в отделни части на Югоизточна, Централна и Западна България. За сравнение - при бурята Сиаран, която връхлетя Западна Европа в първите дни на ноември, вятърът достигна над 200 км/ч. Метеопрогнозата за снега и вятъра беше точна, и то за повече сняг, отколкото реално се случи. Тоест нямаше нещо изненадващо.

При наличието на все повече непрекъснато действаща електроника в жилищата и офисите всяко спиране на тока разстройва електрониката и в частност – часовниците, и човек трябва да губи време да ги настройва.

Използването на батерии и в UPS устройства често не върши работа, защото токът спира за дълги периода от време и батериите не издържат.

Сума ти подстанции дават едни и същи дефекти и токът спира. Ясно е, че за да се оправят нещата, са необходими повече инвестиции. Но не само. Необходим е много повече контрол при реализирането на тези инвестиции.

Не е сериозна мярката да се изземва 100% от печалбата на държавните дружества в областта на енергетиката. Така те се лишават от необходимите постоянни инвестиции. Не че преди – когато се оставяха примерно 50% от печалбите, инвестициите дадоха съществен резултат. Просто контролът беше умишлено занижен.

Непрекъснатото закърпване на бюджета от различни правителства чрез орязване на инвестициите в бюджетите след 2020 г. също довежда до катастрофално положение цялата инфраструктура – пътища, ВиК, електроснабдяване. Това, че бюджетът остава на дефицит до 3%, но чрез орязване на инвестициите, е неизпълнение на бюджета.

И в трите основни области на инфраструктурата – пътища, ВиК и електроснабдяване – положението става все по-отчайващо. Естествено, най-лесно това се вижда при строителството на магистрали или по-точно липсата на строителство на магистрали – за последните 7 г. Македония е построила 3,5 пъти повече магистрали от нас, а Сърбия – над 2,7 пъти повече. Докъде ще стигне падението ни? Въобще не е по-добро положението за останалата инфраструктура. В кварталите около София, включително голяма част от новопостроените, отпадните води се заустват в деретата. Който не вярва – да отиде да помирише минаващата през Южния парк и центъра на София Перловска река. През лятото вонята се усеща и от над 100 м. Да, в повечето по-големи населени места край морето се построиха пречиствателни станции, но са така направени, че при проливен дъжд преливат. Огромно количество отпадни води от вътрешността на страната се излива в реките – и от там – в Черно море.

В София и в други големи градове изобилства с частни улици.

А там – за да се вържеш за парно, а често – и за ВиК, трябва разрешение примерно от 60 съсобственици, което просто е невъзможно. Което не пречи примерно на Центъра за градска мобилност или подобни предприятия да събират пари за паркиране на частната улица, без да са собственици.

Положението, което лъсна при скромните снеговалежи, е една голяма удивителна управниците да се задействат – с много по-добър контрол и осигуряване на повече инвестиции.