Както Ви е известно, енергетиката и нейното пазарно функциониране е един от най-важните приоритети на АОБР, затова ние стриктно следим всяко действие в този сектори и реагираме в защита на фирмите потребители. Това се казва в позиция на Васил Велев, председател на УС на АИКБ и председател на АОБР за 2021 г.. 

Вижте какво още се казва в позицията:

За съжаление опитите за забавяне на реформите не спират. Считаме, че е скандално да се иска ново удължаване на преходния период за избор на нов доставчик. Просто сe прави поредно отлагане на пълната либерализация. Предвиденият гратисен период от 9 месеца за намирането на нов доставчик на електроенергия от страна на стопанските потребители „ниско напрежение“ е достатъчен. Периодът не трябва да се удължава поради следните причини:

На предходни етапи на либерализацията, като освобождаването на стопанските клиенти „средно напрежение“, не беше предвидено плавно излизане на пазара.

С удължаването на „гратисния период“ се създават условия за задържане и увеличаване на пазарен дял от страна на крайните снабдители, макар и в качеството им на търговци по типови договори, и не се дава стимул на клиента да потърси алтернативни доставчици. Създава се ситуация, в която клиентите „ниско напрежение“ остават с разбирането, че са преместени „служебно“ на свободния пазар, което повлиява на поведението им. Отваря сe нов времеви прозорец за крайните снабдители да могат спокойно да прехвърлят и запазят клиентите си.

В допълнение, платформата за сравнение на оферти на КЕВР следва да е функционираща, а институциите е трябвало да са извършили активно и адекватно информационната кампания.

Малкият брой клиенти „ниско напрежение“, сменили доставчика си, може да се дължи на разбирането за „служебна“ смяна на сегмента (пак сме си при стария доставчик, само цената е друга). С удължаването на „преходния период“ проблемът ще се измести с една година, тъй като ще се затвърди впечатлението за „служебността“ на участието на свободния пазар.

Няма равнопоставеност на клиентите, тъй като потребителите „високо напрежение“ и „средно напрежение“ преминават автоматично на доставка от последна инстанция, когато останат без доставчик, дори това да не е по тяхна вина. Същевременно, клиентите „ниско напрежение“, избрали друг доставчик, също биха били попаднали в хипотезата на доставка от последна инстанция, ако останат без доставчик преди да е изтекъл гратисният период, защото са прекратили типовия договор с крайния снабдител. Така се създава неравнопоставеност и между клиентите „ниско напрежение“ и пазарният подход не се поощрява, защото е вероятно повечето потребители да „играят на сигурно“ като отлагат свободния избор на доставчик до последния възможен момент.

Задължение на клиента е да се информира за възможностите и рисковете, които предоставя свободният пазар. Ролята на институциите в случая е да предоставят адекватна и навременна информация на пазарните участници, а не да създават законодателна защита на цял сегмент потребители и да създават условия за изкуствено задържане на пазарните дялове на конкретни доставчици.