Синдикатите критикуват методиката на изчисляване и размера на сумата, затова няма постигнато съгласие

Работодателските организации подкрепиха единодушно предложения от правителството размер на линията на бедност. Това стана известно днес на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество, на което бе обсъдено постановление на Министерския съвет за определяне размера на линията на бедност за страната за 2026 г. в размер на 764 лева, предаде БТА. Заседанието обаче продължи по-малко от половин час и приключи без съгласие за новия размер на линията на бедността главно заради критики от страна на синдикатите.

Линията на бедност е монетарен показател, който се прилага при разработване на държавната политика в областта на доходите и жизненото равнище и при определяне на мерки за социална защита, чийто размер се определя ежегодно, се посочва в проекта на постановление.

Предложената стойност от 764 лв. съответства на линията на бедност от изследването "Статистика на доходите и условията на живот (EU-SILC)", като националната линия на бедност нараства с 19,7% (126 лв.) спрямо размера ѝ от предходната година и разширява обхвата на социалните помощи, посочва социалният министър Борислав Гуцанов в доклад по темата.

Теодор Дечев от Асоциация на индустриалния капитал в България (АИКБ) заяви, че подкрепя предложението на Министерския съвет. Издигнат е глас отново да се преразглежда методиката за определяне на линията на бедност, посочи Дечев. Той попита какъв е смисълът от това, след като методиката вече е преразглеждана. Отворени сме за разисквания, но сме скептични към промяната на методиката, заяви Дечев.

Щерьо Ножаров от Българската стопанска камара (БСК) също обяви подкрепата на организацията за предложения размер на линия на бедност, който" е законосъобразен и съответства на нормативната уредба". БСК се обяви против индексацията на линията на бедност с т.нар. малка потребителска кошница, тъй като чисто статистически това е недопустимо. Не може с абсолютно изменение на цените, ние да мерим относително разпределение на доходите между групите в обществото, смята Ножаров.

Цветан Симеонов от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) също каза, че подкрепят предложената от правителството линия на бедност. Ще съдействаме за по-активна работа в приложението на Националната стратегия за намаляване на бедността и намаляване на социалното изключване, отбеляза Симеонов. По думите му е недопустимо да нараства броят на социално слабите в една държава член на ЕС, Шенген и еврозоната.

От Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също подкрепиха проекта на постановление на Министерския съвет, с който се определя линията на бедност за 2026 г.

Размерът на линията на бедност за тази година е 638 лв. Това е със 126 лв. или с 19,7% увеличение спрямо тази година, посочи на свой ред министърът на труда и социалната политика Борислав Гуцанов.

Новата линия на бедност ще увеличи доходите на над 790 хиляди граждани, които имат трайно увреждания. За тях месечната финансова помощ ще надхвърли 435 лв. С около 45 хиляди души ще се повиши броят на хората, които ще имат право на социално подпомагане и помощи за отопление, като общият им брой ще достигне до около 483 хиляди, посочи още министър Гуцанов. По думите му 4100 деца ще получават по-високи помощ, което е сериозна подкрепа за тях. Над един 1,4 млн. души в България живеят под новата линия на бедност, което е 21,7% от населението, добави той.

Проектът ще бъде обсъден утре на заседание на Министерския съвет.

От страна на синдикатите КТ "Подкрепа" заявиха, че подрекпят по принцип предложения размер на линията на бедност, но не и методиката, по която се изчислява. Това стана ясно по време на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС) от думите на Валери Апостолов.

Според него, че линията на бедност трябва да бъде обвързана с издръжката на живот, за да може да се гарантира адекватна защита на уязвимите групи. Настоящата методика се базира на данни отпреди две години и не отразява инфлацията, показва относителната, а не реалната бедност, подчерта Апостолов.

Единствено от КНСБ се обявиха категорично против предложения размер на линията на бедност за 2026 г. в размер на 764 лв. От синдиката настояват за реална защита на уязвимите групи от населението.

Според вицепрезидента на КНСБ Тодор Капитанов предлаганата линия на бедност е стъпка напред, но има изоставане от реалните нужди на хората. Изчислението единствено на стари статистически данни води до изкривяване на връзката между показателите и актуалната икономическа среда, посочи вицепрезидентът на КНСБ. Затова настояваме методиката да бъзе усъвършенствана с индексация на инфлацията, за да се гарантира реална защита на узязвимите групи, допълни той.

Виолета Иванова от КНСБ, която изложи мотивите на синдиката, заяви, че те не подкрепят проекта за линията на бедност и настояват вече трета година за прецизиране на методологията за изчисляването ѝ. Данните за доходите са на база 2023 г., което е изоставане с близо три години, подчерта Иванова и настоя за възстановяване на методиката от 2019 г., която предвижда индексиране на малката потребителска кошница, за да не изостават доходите. В рамките на тези три години нарастват цените на основни хранителни продукти, които ежедневно присъстват на трапезата на бедните хора. Затова с индексацията на малката потребителска кошница ще се достигне до една реална картина, обясни Иванова.

По думите ѝ липсва дефиниция на т.нар. минимални потребности, които трябва да залегнат в самата методика. Тази дефиниция на минимални потребности ще гарантира определен социален минимум на лицата от домакинството. Целта е не само определяне и ориентиране в обхвата на бедните лица, но и провеждане на политики за социална защита на уязвимите хора. Целта е, когато има дефиниране на минималните потребности, да се изработи такава потребителска кошница, която съществуваше преди години в социалното министерство за покриване на биологичното оцеляване на домакинствата, каза още Виолета Иванова.