Николай Попов, бащата на трагично загиналата в края на март 13-годишна ученичка Сияна, написа отворено писмо до българските строители, проектанти, фирми и всички, които изграждат пътищата на България.

Позицията му идва няколко часа, след като Агенция "Пътна инфраструктура" се самосезира след сигнал на граждани и неправителствени организации, показали състоянието на сравнително нов и ремонтиран път в Северозападна България, чиито асфалт се рони с голи ръце и е едва 2,5 см.

Става дума за настилката на път III-1304 между гр. Бяла Слатина и с. Търнак (област Враца).

Пътни експерти посещават мястото и показват с видео, че асфалтът няма дори 3 см. Той буквално се отлепя като кора от земята.

Трасето Търнак-Бяла Слатина е обновявано основно през 2020 и 2022 г. По думите на специалистите пътят не бива да изглежда в подобен вид, ако е ремонтиран качествено.

Ето и отвореното писмо на Николай Попов:

Аз съм един баща. Един от онези, които вече не могат да прегърнат детето си.

Загубих дъщеря си. На път.

Път, който някой от вас е ремонтирал. Път, който е в трагично състояние. Само за последните три години на този участък са загинали 51 души повече в сравнение с времето преди оттам да бъде пренасочен трафикът от трасето “Ботевград – Мездра”.

Не ви обвинявам.

Виновни сме всички — с мълчанието си, с примирението си, с отказа да изискваме. Но днес се обръщам към вас не с обвинение, а с молба. Като баща към бащи. Като родител към родители.

Пътищата, които ремонтирате и строите, не са просто ленти от асфалт. По тях се движат и вашите деца. Вашите съпруги. Родителите ви. Близките ви.

Утре в колата може да бъде някой от тях. Знам, че живеем в свят, в който всичко има цена. Но има и стойност. Животът има стойност. И тя не се измерва в сантиметри асфалт или в икономии от материали.

Чашата преля.

Не можем повече да умираме върху некачествени ремонти. Не можем повече да се примиряваме с два сантиметра асфалт, положени за галерия, а не за безопасност. Парите за асфалт са за асфалт — не за лукс, имоти и лимузини.

Работете. Печелете. Това е вашето право. Но оставете след себе си пътища, които да пазят живот, а не да го отнемат.

Пътища, с които да се гордеете. Истински, качествени, сигурни. Ние, хората, ще ви подкрепим. Ще ви благодарим. Ще ви уважим. Защото животът е безценен. А никоя печалба не струва колкото едно детско сърце, което вече не бие.

С уважение и болка,

Един баща