"В момента Адриан превъзмогва болката по негов си начин, както повечето деца на негово място. Той се опитва да не мисли, да мисли, че се е случило на някой друг. За момента по-голямата част е останала в кошмарите му. Но психолозите очакват всеки един момент тези спомени да се отключат и тогава става наистина страшно", коментира пред БНТ бащата на малтретираното от пастрока си дете Венислав Алексиев.

Адриан вече е на 6 и е на свобода. Никога няма да бъде "свободен" от преживяния кошмар, но е на сигурно място без болка. Сега се радва на всичко. Вече говори и на български, и на немски. А не както преди - само с 2 думи. И категорично заявява, че не иска да се връща при своята майка.

Венислав е категоричен, че присъдата за зверствата, причинени от Петър Чернев, е несправедлива.

"За нито един от двамата това не е реално и са им спестени много неща. Едното е на Петър Чернев. Две обвинения, доколкото разбрах, са отпаднали, което е нелогично. И съответно мисля, че и на майката на малкия ѝ е спестено това, че тя не го е извела от тази среда. Всеки ще си помисли, че може да направи това нещо и да остане безнаказан. А има и много деца, за които просто няма сигнал за тях".

"Домашно насилие? Ами кое му е домашното? Той не му е нито баща, нито Адриан се е водил на този адрес. Той е бил като гостенин там. Говорим в момента дори не за домашно насилие".

Много въпроси остават без отговор.

"Включително беше отказано аз да бъда свидетел по делото. Доколкото знам няма обяснение защо не допуснаха да бъда свидетел по делото. Да кажа точно същите неща. Де факто в какво състояние се намира малкият и че никога няма да бъде като останалите деца, като връстниците си. Никога".

"Господин Антон Чернев - бащата на Петър Чернев, който е казал, че синът му е ударил на моето дете два шамара и всички го изкарвали най-черен, при положение, че не е гледал тези клипчета, както и адвокат Давчев. Ами честно казано, втората част от това, за което мечтая е, тези хора също да отговарят за думите си, както и самият Петър Чернев, защото не може на всеослушание пред медиите да казваш, след като си изгледал какви зверства е направил даден човек, да кажеш "ами той му е ударил два, три шамара и край. За друго нямало доказателства. Не знам. Това е нещото, което също не мога да преглътна изобщо. Наистина изобщо".

Ади иска само да си играе и да има право на детство отново. Далеч от спомена за ужаса. А баща му просто справедлива присъда.