Българските спортисти отбелязаха най-доброто си представяне на Олимпиада от началото на века със спечелените три златни, един сребърен и три бронзови отличия в Париж. 

На Игрите във френската столица се включиха 46 национални състезатели от страната в 15 вида спорт, като в повечето от тях родните атлети имаха поводи за гордост, записвайки достойни резултати.

Постижението е с един бронз по-добро в сравнение с Токио 2020, а предишните по-силни олимпийски изяви на българските атлети бяха в Сидни през 2000 година, когато те завоюваха 5 златни, 6 сребърни и 2 бронзови медала.

Като брой отличия Париж 2024 е втората най-успешна от 20 години след Игрите в Атина, където националните състезатели печелят 12 медала, но само два от тях са златни, един е сребърен и девет са бронзови.

След 22-ото си участие на Олимпиада българските спортисти са се окичили с общо 231 медала, от които 57 златни, 89 сребърни и 85 бронзови.

Без съмнение националите от борбата изпъкнаха със завоюваните две титли, като за първи път от Москва 1980 беше записан триумф и в двата стила. 

Семен Новиков в категория до 87 килограма при класиците донесе на 8 август първо олимпийско злато за българската борба от победата на Армен Назарян в категория до 58 килограма класически стил на Игрите в Сидни преди 24 години. Ден по-късно Магомед Рамазанов ликува при 86-килограмовите и така роден национал от свободния стил отново се качи на най-високото стъпало на почетната стълбичка след легендата Валентин Йорданов при 52-килограмовите в Атланта 1996.

В исторически план именно борците са донесли и най-голяма олимпийска слава на страната със спечелените 18 златни, 32 сребърни и 23 бронзови медала.

Състезателите по вдигане на тежести също имаха поводи за гордост с две отличия. Карлос Насар постигна световен рекорд в изхвърлянето и в двубоя за безапелационна титла в категория до 89 килограма. Той осигури първо злато за България в тежката атлетика от две десетилетия след Милен Добрев при 94-килограмовите на Игрите в Атина 2004. Божидар Андреев също се окичи с медал при щангистите, след като остана трети в категория до 73 килограма.

Вдигането на тежести е вторият най-успешен олимпийски спорт за България с 13 златни, 17 сребърни и 9 бронзови отличия.

Боряна Калейн спечели среброто в многобоя на турнира по художествена гимнастика, като донесе втори медал за страната в 40-годишната олимпийска история на индивидуалната надпревара след среброто на Адриана Дунавска от Сеул 1988. Националният ансамбъл пък се размина с медал за 3 десети от точката, като остана на четвъртото място.

Хронологично боксьорът Хавиер Ибаниес донесе първото отличие за България на Игрите в Париж, след като на 3 август се класира за полуфиналите в категория до 57 килограма. Пет дни по-късно той загуби драматично в спор за място на финала от Мунарбек Сейтбек Уулу (Киргизстан) и остана с бронз. Това беше и 20-и медал за България от този спорт на Олимпиада (5 златни, 5 сребърни и 10 бронзови).

Родената в Иран натурализирана българка Кимиа Ализаде спечели бронза в надпреварата по таекуондо в категория до 57 килограма, за да донесе първо олимпийско отличие за страната в този спорт. 

Извън медалите българските спортисти записаха още няколко запомнящи се резултати.

Валентина Георгиева се класира на пето място на финала на прескок на турнира по спортна гимнастика. След 32 години страната отново имаше финалистка при жените на най-големия спортен форум, като за последно това направи Силвия Митова в Барселона 1992, където тя остана осма на земя.

Десислава Ангелова се нареди шеста на скиф. Тя стана първата българка на олимпийски финал в гребането от 16 години след световната рекордьорка Румяна Нейкова, която триумфира в същата дисциплина на Игрите в Пекин 2008.

В бадминтона Габриела Стоева и Стефани Стоева завършиха на пето място, след като отпаднаха на четвъртфиналите. Така те изравниха най-доброто класиране на български състезател в този спорт на Олимпиада. Любопитното е, че постижението е на треньорката им Петя Неделчева, която също завършва пета, но в индивидуалната надпревара в Атина 2004.

Леката атлетика записа един финал на Тихомир Иванов на скок височина, в който той  зае престижното осмо място с личен резултат за сезона.

В плуването европейският шампион Любомир Епитропов пък беше близо да осигури класиране във финал за български състезател на втора поредна Олимпиада, но остана девети на полуфиналите на 200 метра бруст, като само 4 стотни от секундата го разделиха от място сред най-добрите осем, които се състезаваха за разпределението на медалите.

На предишните Игри в Токио Йосиф Миладинов завърши осми на 100 метра бътерфлай, като стана първият български финалист в плуването от Сеул 1988, където Таня Богомилова на 100 метра спечели единствената досега титла за страната в този спорт,  а Антоанета Френкева добави сребро на 100 метра бруст и бронз на 200 метра бруст.