Български учени изследват Черно море с дронове, подводни роботи и изкуствен интелект

България 17.11.2026 16:54 Снимка: ДНЕС+

Български учени изследват Черно море с дронове, подводни роботи и изкуствен интелект

Морски дронове, подводни роботи, интелигентни буйове и други модерни технологии подпомагат работата български учени и експерти по изучаване и опазване на Черно море, съобщиха от пресцентъра на Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ).

Съвременната техника е осигурена по Програма Интеррег NEXT "Черноморски басейн" 2021-2027 с управляващ орган МРРБ. Инвестицията за българските партньори по проектите е за общо над 2,5 млн. евро.

По проекта "ANEMONE PLUS" Институтът по океанология към Българската академия на науките (БАН) е купил подводен дрон за инспекция, наблюдение, пробонабиране и измерване на показатели в морски води, както и за идентифициране и документиране на живи обекти. Дронът работи на дълбочина до 350 метра и е изключително маневрен и стабилен при силни течения. Той е оборудван с различни компоненти и аксесоари за прецизни измервания и за подводно картографиране.

Освен за екологични изследвания дронът може да се използва за изследване на подводни обекти, включително археологически, на замърсяване с морски отпадъци по дъното, картиране на местообитания и батиметрични изследвания, както и за подводен оглед на морски съдове. Предвижда се да се използват подводни камери, технологии за дистанционно наблюдение, пасивна акустика, машинно обучение и моделиране за мониторинг и наблюдения на Черно море. За изпълнението на тези дейности БАН си партнира с институции от Румъния, Украйна и Турция.

Вече са проведени първите две експедиции с подводния дрон в акваторията между нос Галата и устието на река Камчия, между нос Калиакра и Тюленово и по южното черноморско крайбрежие. Наблюдавани са представители на рибната фауна, ракообразните, мекотелите и мешестите, както и различни местообитания в крайбрежната зона на българската акватория. Събрани са и проби за еДНК анализи, които ще позволят установяването на присъстващите видове без използването на деструктивни методи.

Техническият университет във Варна и Асоциацията на черноморските общини изграждат с близо 370 хил. евро мрежа за морски мониторинг с автономни подводни апарати (AUV), дистанционно управляеми подводни апарати (ROV) и интелигентни буйове в рамките на проект "EfxINNOs".

Модерните уреди ще изследват живота по морското дъно, биоразнообразието и въздействието на човешките дейности. Данните се обработват машинно, както и с изкуствен интелект. Проектът се изпълнява с партньори от Гърция, Грузия, България, Турция и Румъния, които ще търсят общи решения за подобряване опазването на екосистемите в Черно море. Дейностите обхващат и Егейско море, където също се изгражда подобна мрежа.

По проекта "AlgaeRevive" за близо 550 хил. евро на Фондация "Виа Понтика" и Бургаския държавен университет е купен подводен робот Deep Trekker. ROV, оборудван с камера за наблюдение и заснемане на подводни зони. Той ще се използва за наблюдение на водораслови местообитания и мониторинг на морската екосистема.

Проектът включва интеграция и на други технологии като плаваща станция за мониторинг на качеството на водата в Бургаското езеро, автоматизирани сензори за събиране на данни за околната среда в реално време и наблюдение чрез изкуствен интелект, като съчетава сателитни данни от програмата "Коперник" с измервания на място за откриване и прогнозиране на цъфтежа на водорасли. Университетът също изследва в лаборатория пробите за адсорбцията на тежки метали от водораслите и оценява потенциала за отглеждане на макроводорасли.

Дейностите се изпълняват в партньорство с организации от Грузия, Гърция, Румъния и Украйна.

По проект "TIMMOD-NEXT 6" Институтът по рибни ресурси във Варна създава мрежа от лаборатории в пет държави, в които ще се изпитват и демонстрират технологични решения за рибарство и аквакултури. Те ще помагат на изследователите да правят надеждни оценки на рибните запаси и ще предоставят информация на лицата, вземащи решения с оглед на устойчивия риболов.

Проектът включва проучване и популяризиране на използването на автономни дронове, хидроакустични методи, изкуствен интелект, сателитен мониторинг, интелигентни системи за оценка на биомасата, дигитални инструменти за подпомагане на решенията и др. Изпълнението му ще продължи до края на месец февруари 2028 г. Проектът е на стойност 350 хил. евро. Институтът по рибни ресурси във Варна си сътрудничи с общо шест организации от България, Румъния, Гърция, Грузия и Турция.

Модифициран воден дрон, въздушен дрон, плаващи буйове и друга тегника са доставени по проект "LEARN4SEA" на Асоциацията за изследване и развитие на Черноморското крайбрежие и Община Шабла за малко над 276 хил. евро. Изследва се съдържанието на микропластмаси, нитрати и нефтопродукти във водата, както и качеството на въздуха при устието на река Камчия и пристанище Варна.

Институтът по океанология (ИО-БАН) следи в реално време качеството на морската чрез проекта BLACKBOX. На кораби по редовни линии са внедрени автоматични системи FerryBox, които измерват показателите на водата постоянно, дори докато плавателните съдове са в движение. Стойността на проекта е малко над 228 хил. евро, изпълнението му продължава до юли 2028 г.

Друг проект на института - DINO-PATH, цели телеметрично проследяване на есетри. Рибите се маркират с телеметрични устройства и се пускат в природата, за да се картира миграцията им. Данните се обработват машинно. Учените си партнират с Тракийския университет, който разполага със специална рибовъдна ферма, където става маркирането на есетрите. Третият партньор - Институтът по рибни ресурси, извършва обучения за работа с телеметричните устройства и данните за повторно уловените риби. Стойността на проекта е близо 500 хил. евро.

По проекта "WatchReefFish" Институтът по океанология изпълнява неинвазивен мониторинг на рифови риби, които се изследват, без да се улавят. От проби вода се анализира екологична ДНК (eDNA), а изкуствен интелект помага за разпознаване на видовете. Сравнява се биоразнообразието в стридени банки в защитени и незащитени зони, което допринася за мониторинга на рифовете, базата данни за eDNA и цифрова карта. Стойността на проекта е 140 000 евро.

По проекта BlueC на стойност 147 хил. евро. Бургаската регионална туристическа асоциация изпълнява картиране на морската трева (водорасли). Изследва се разпространението на водораслите, а за отпадъците се използва приложението Marine Litter Watch.

CHF CHF 1 2.10463
GBP GBP 1 2.24498
RON RON 10 3.83729
TRY TRY 100 3.87564
USD USD 1 1.66355