България открои значението на успешното провеждане на реформите в сектора на сигурността и отбраната и изрази готовност за осигуряване на съдействие по време на редовната среща на Съвета на НАТО на равнище министри на външните работи, която приключи днес в Брюксел.

България подчерта и последователната си подкрепа за евро-атлантическата интеграция на Украйна. Страната бе представена на срещата от министъра на външните работи Румяна Желева, информират от МВнР.
Срещата започна със заседание на Комисия НАТО-Грузия. Основни фокуси в дискусията бяха изпълнението на Годишната национална програма на страната с НАТО, процеса на евро-атлантическа интеграция и ситуацията, свързана с конфликтите на грузинска територия. България изрази подкрепа за евро-атлантическата интеграция на Грузия, в контекста на решението от съмита в Букурещ през 2008 година. Приветстван беше постигнатият от Грузия напредък по реформите, като страните-членки окуражиха Грузия да продължи усилията в тази насока.

Изразена беше твърда подкрепа за териториалната цялост и суверенитет на Грузия. Състоя се и заседание на Комисия НАТО-Украйна. Приветствано беше успешното приключване на първия цикъл на Годишната национална програма на Украйна. Отправени бяха призиви за активизиране на публичната дипломация, с цел увеличаване на обществената подкрепа за евро-атлантическата интеграция, както и за постигане на вътрешнополитически консенсус по тази перспектива. На заседание във формат Северноатлантически съвет бе обсъден въпросът за отправяне на покани за План за действие за членство (ПДЧ) към Черна гора и към Босна и Херцеговина. Съюзниците потвърдиха виждането, което е и дългосрочна българска позиция, че евро-атлантическата интеграция на страните от Западните Балкани е най-ефективният начин за постигане на трайна стабилност и просперитет. Предвид значителния напредък на Черна гора в процеса на реформите, бе взето решение за отправяне на покана за присъединяване на страната към ПДЧ.

Чрез този инструмент съюзниците ще продължат да оказват активна подкрепа в процеса на реформи в Черна гора. По отношение на Босна и Херцеговина, предвид сериозните реформи, които са необходими за подобряване на ефективността на държавните институции, беше постигнато съгласие въпросът за присъединяването на страната към ПДЧ да се разгледа веднага, когато има реализиран реален напредък по реформите.
На днешния втори ден от срещата, във формат ISAF, бе обсъден предлаганият от САЩ нов подход по Афганистан, предполагащ използване на по-голям ресурс, по-активни действия в гражданската област и по-всеобхватен регионален подход. Бяха обсъдени и въпросите на Противоракетната отбрана и процеса на изготвяне на новата стратегическа концепция на Алианса. Срещата завърши със заседание на Съвета НАТО-Русия.

Настоящата среща беше първата формална среща на външните министри на Съвета НАТО-Русия, след августовските събития в Грузия през 2008 година. Изразена беше готовността за превръщане на Съвета НАТО-Русия в по-ефективен инструмент за политически диалог по въпроси от общ интерес, включително и такива, по които имаме различни позиции с Русия, както и за по-добро практическо сътрудничество. Беше взето решение за изготвяне на Съвместен преглед на общите за НАТО и Русия предизвикателства пред сигурността през 21 в.

Страните-членки подчертаха, че са отворени за широк диалог по въпросите на евро-атлантическата сигурност, като са готови да се ангажират в рамките на лансирания в ОССЕ Процес от Корфу. От българска страна бяха направени изказвания, като бе изразена подкрепа на позицията, изразена в речта на президента Обама по Афганистан. Специално внимание в изказването на министър Желева бе отделено на въпроса за поетапния и адаптивен подход в областта на противоракетната отбрана и нашата подкрепа за него. В заседанието на Съвета НАТО-Русия бе изявено желанието на България за активизиране на отношенията с Русия и придаването на по-динамичен характер, основан както на по-активния политически диалог, така и на по-прагматичните отношения към въпросите от дневния ред.