Разходите за почивка всъщност намаляват с около 5% в сравнение с година по-рано

Мечтата на туристическия бранш пандемията най-после да свърши и хората да пътуват свободно за почивки и екскурзии, се е изпълнила. Но ефектът от това е никакъв, тъй като истеричните цени не позволяват на почиващите да харчат кой знае колко повече от преди, показват данни на НСИ за разходите за туризъм на населението, публикувани в петък.

През четвъртото тримесечие на 2022 г. пътуванията на българите са се увеличили с 28,1% в сравнение със същото тримесечие на 2021 г.

Но в същото време средният разход е почти същият както година по-рано.

Ако за почивка в България през предходната зима българинът е харчил средно по 208,83 лв., година по-късно тази сума е нараснала на 232,60 лв. Номинално това е увеличение с 11%, но ако се вземе предвид, че инфлацията за същия период е била 16,9%, в действителност той е намалил харчовете с около 5%.

Най-вероятно това се дължи на скъпата храна - когато българинът летува или ходи на ски курорт в България, най-големият му разход е храната, която е 35% от всичките му разходи.

Когато ходи на почивка в чужбина, храната представлява 30,8% от всичките му разходи. По-голям дял тогава заемат плащанията за превоза, които формират 32% от всички.

В България дори хотелското настаняване е повече като дял от похарченото, отколкото в чужбина, независимо че като абсолютна сума нощувките у нас може би струват по-евтино. Когато българинът почива у нас, разходите за настаняване са 23% от всичките, а когато е в чужбина - само 16,9%.

Когато почива в чужбина, българинът харчи средно по 663,40 лв., а година по-рано - 625,72 лв. Увеличението е едва с 6 процента при 16,9% инфлация за този период, т.е. и в чужбина българинът на практика е свил разходите.

Съвсем различно е сравнението между 2019 и 2020 г. През 2020 г. за едно летуване българинът е правил с 18% повече харчове в сравнение с предходната година в условията на дефлация.