Различен е срокът, в който пациентите от едни държави на ЕС чакат за достъп до нови лекарствени терапии в сравнение с хората в други европейски държави-членки, като различията се увеличават, вместо да намаляват. Това е изводът в най-изчерпателното до момента проучване на индикатора на изчакване "EFPIA WAIT" Shortening the WAIT - Patient Access to Medicines in Europe (efpia.eu), публикувано на 6 април.

Средно 511 дни е периодът до заплащане с публични средства за иновативни лечения в отделните държави от ЕС и Европейското икономическо пространство (ЕИП). Пациентите в Германия чакат около 133 дни за достъп до нови лекарства в сравнение с пациентите в България, които чакат 764 дни.

Докладът подчертава неравнопоставеността в достъпа до нови терапии на пациентите в рамките на Европа. Обикновено, пациентите в Централна и Източна Европа и от по-малките държави-членки чакат най-дълго за достъп до нови лечения.

"Ситуацията е неприемлива както за пациентите, така и за здравните системи. След години на научноизследователска и развойна дейност в области с неудовлетворени медицински нужди, компаниите искат техните лекарства да достигнат до пациентите възможно най-бързо, за да помогнат за по-доброто лечение на заболяванията. За съжаление, днес само около 30% от разрешените за употреба между 2017-2020 г. от Европейската агенция лекарства са достъпни за българските пациенти. Вярваме, че е време за промяна", каза директорът на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM) Деян Денев във връзка с доклада на EFPIA.

През последните дове години Европейската федерация на фармацевтичните индустрии и асоциации (EFPIA) документира причините за неравенствата в достъпа. Според тях има 10 взаимосвързани фактора, които обясняват ограниченията и забавянето. Според анализ на Charles River Associates, също публикуван на 6 април, Root Cause Unavailability Delays CRA Report April 2022 Final (efpia.eu), бариерите и закъсненията са заради ценообразуване и включване на лекарства в системите на заплащане с публични средства в държавите-членки и съответното въздействие върху вземането на търговски решения.

В България например нови терапии се допускат до заплащане от НЗОК веднъж годишно, често с голямо забавяне. Отстъпките и компенсациите, дължими на НЗОК в първата година от заплащането на ново лекарство съществено надхвърлят приходите от него.