Евакуираните от Судан българи са били изправени пред избор минути преди да излетят от размирната зона с германски или британски самолети - качваш се с багажа си, или го хвърляш, и осигуряваш място за още един човек на борда. Това разказа пред “24 часа” нашенецът Ясир Махмуд, който се прибра преди дни. За него изборът е бил ясен - прибрал се у нас само  с документи.

Когато ситуацията в Судан станала нетърпима, именно Махмуд се свързал с посланика ни в Кайро, който отговаря и за българите в Судан. Той пък му дал два телефонни номера - на Елена и Емо, които от България организират цялостния евакуационен процес. Търсят и осигуряват маршрути за бягство на всеки сънародник, поискал да напусне конфликтната зона. Били на разположение денонощно, разказва Махмуд: “Дори не им знам фамилиите. Трагедията ни сближи толкова бързо, че отдавна забравихме формалностите”.

Ясир е бил от хората, които първи са имали възможността да избягат. Вместо това той е останал до последно, за да помага на семейството си и на останалите българи, които познавал там. “Не съм направил нищо особено. Аз съм млад, мобилен, мога да шофирам и имах гориво. Трябваше да помогна на останалите”, казва Махмуд. 

Разстоянието, което трябвало да изминат до базата, от която били евакуирани, е около 50-60 км. Те обаче били най-опасни. Точно там се случват всички сражения. Шансът да оцелееш е много малък. С помощ от познати източвали гориво от други коли, за да извозват българите до базата, от която отлитали на безопасно място. “Знам, че не е редно, но не съм го правил за себе си. Това беше начинът да се спасим. Трябваше ни храна и гориво.” По негови думи за местните вече е закон, че всеки, който реши да се евакуира, оставя отключен дома си, за да може храната, с която разполага, да я ползват останалите там.

Ясир спасил цялото си семейство, преди самият той да напусне Судан. Той е вече в България с майка си, жена си, брат си, двете си дъщери и двамата си синове. Синовете на брат му пък тръгнали към Саудитска Арабия през Кайро. У нас го посрещнала негова леля, а майка му разполага с апартамент в София. Не са мислили още как ще се установяват, но вярват, че ще си стъпят на краката.

Цялото семейство е образовано. Ясир е търговец и земеделец. Завършил е международни икономически отношения. Има двама братя - единият е завършил телекомуникации и живее в Катар, а другият, с когото са заедно, се занимава с архитектура. Синът на Ясир пък е завършил индустриално инженерство. Никой в семейството не мързелува - всички работели, докато могат. Майка му и покойният му баща са лекари - той бил кожен, а тя практикува по специалността уши-нос-гърло и била известна в цял Судан.

В Судан Ясир все още има за кого да се моли. Оставил всичко необходимо, за да може работниците му да поддържат оранжериите, които притежава. Целта е местните да имат прехрана, защото при война тя винаги е дефицитна.