На открита лекция в Университета за национално и световно стопанство, управляващият собственик на Алфауин Любомир Захаринов представи пред студентите принципите на функциониране на ай-гейминг индустрията, както и възможностите за кариера и предприемачество в нея. Според него, онлайн хазартната индустрия ще се превърне в основен стълб на българския ИТ сектор, особено при очакване тя да не бъде засегната от задаващата се глобална рецесия.

Захаринов посочи, че последните пазарни изследвания прогнозират ръстът на ай-гейминга в глобален мащаб е около 12.5% и се очаква да се запази в следващите години. Световният онлайн сегмент към момента се оценява на около 80 милиарда долара, от които Европа има дял от около 41%. Най-бързо растящите пазари са в Азия като се очаква особен ръст в Китай, Индия и Япония, където в чисто регулаторен план се предвиждат  сериозни реформи. Прогнозите са към 2030 г. онлайн хазартната индустрия вече да е достигнала около $150 милиарда и да доближи около 60% от размера на традиционните видео игри. Тези числа могат да бъдат надхвърлени при хипотеза на по-бързо консолидиране и либерализиране на регулаторната рамка в Северна Америка, където правилата остават фрагментирани между отделните щати.

За разлика от индустрията на традиционните видео игри, ай-геймингът има силна регионална основа, тъй като националните регулатори изискват операторите на местните пазари да бъдат местни юридически дружества с местни лицензи. Създавайки множество конкуриращи се оператори с стабилни парични потоци по естествен начин се култивира екосистема от финансово обезпечени играчи с желание и визия да навлязат в разработката на игри, софтуерни продукти, платежни системи, и други обслужващи индустрията услуги.

Това е структурна пречка пред олигополизиране и монополизиране на индустрията чрез агресивно окрупняване и изкупуване, каквото се наблюдава през последните години в традиционния гейминг сектор. Интензивната конкуренция пък повишава технологичната сложност на продуктите и услугите в сектора, което означава, че индустрията търси все по-висококвалифицирани и високо-платени специалисти. Например, в България, пет-цифрени възнаграждения за разработчици дори със средно ниво на квалификация вече са често срещани, както и се утвърждават вероятно най-високите в страната възнаграждения за художници, аниматори, специалисти в управлението на риска, и други.