Православната църква почита днес паметта на Атанасий Велики. На този ден празнуват всички, които носят името Атанас, Атанаска, Начо, Таньо, Тинка. В превод от гръцки “Атанас” означава “безсмъртен”.

Дойде ли Атанасовден, идва и пролетта, казват българите. В народните представи Свети Атанасий господства над зимните студове, снеговете и ледовете. Легендата разказва как Атанасий, облечен с копринена риза, отишъл в планината на бял кон и се провикнал: “Иди си, зимо, идвай пролет”.

Според българската народна традиция на Атанасовден се коли черна кокошка. Приготвя се с ориз и се раздава на роднини и съседи против лоши болести. Перата на птицата задължително се запазват, защото се вярва, че притежават лечебна сила.
На някои места в България на този ден се палят огньове, които всички прескачат за здраве.

И днес жените не бива да шият и плетат, защото се смята, че ако се убодат няма да зарасне лесно. Не варят боб и леща, за да не се разболеят децата им. Рано сутрин обаче берат кокичета и кукуряк, с които се закичват за благополучие и дълголетие.В някои региони след Атанасовден се прекратяват годежите и сватбите.

Атанасий Велики е роден през 295 година след Христа в египетската столица Александрия. Син на бедни християни, той получил добро образование. На 24-годишна възраст бил ръкоположен за дякон от Александрийския архиепископ Александър.
Участвал в прочутия вселенски събор в Никея, който му донасъл световна слава на богослов, най-вече заради откритата му борба срещу еретика Арий, който смятал, че Христос е по-нисш от Бог Отец. Благодарение и на Атанасий, Арий бил отлъчен от църквата.

След смъртта на архиепископ Александър християните единодушно избрали Атанасий за негов заместник в Александрия. Починал на 2 май 373 година.