Последните въртележки в кабинета на канцлера на Германия доведоха до недоволство в редиците на ХДС

В редиците на германския Християндемократически съюз (ХДС) ври и кипи, а напрежението след последните промени в кабинета на канцлера Фридрих Мерц прераства в открит бунт. (Всичко започна с оставката на лидера на фракцията на партията в Бундестага Йенс Шпан заради това, че заедно със съпруга му са станали родители на дете от сурогатна майка и това придоби ефекта на снежна топка).

Въпреки опита за "нов старт", рокадите предизвикват вълна от недоволство. Критиците подчертават три основни риска: загуба на експертиза в ключови министерства (като здравеопазването), хаотичен и обиден начин на уволнение на досегашни кадри (като Патрик Шнидер и Тино Зорге) и засилващо се усещане, че Източна Германия е пренебрегната. Тези ходове на Мерц вместо да консолидират партията, по-скоро задълбочават вътрешния разкол.

Водещи политици от партията вече не крият разочарованието си от стила на управление на 70-годишния Мерц, като зад кулисите се сипят тежки обвинения. Думи като "жалко", "недостойно" и "под всякаква критика" описват отношението на канцлера към неговите съпартийци, и по-конкретно към освободения министър на транспорта Патрик Шнидер. Начинът, по който се извършват рокадите в управлението, се възприема като обиден и разрушителен за партийното единство, пише в. "Билд".

Ситуацията е толкова напрегната, че Денис Радке, ръководител на работническото крило на ХДС, прави стряскащо сравнение: според него състоянието на партията в момента е по-критично, отколкото по време на скандала с незаконните дарения в края на 90-те години. (Скандалът с даренията на ХДС стана известен в края на 1999 г. Тогава се разкри, че партията е получавала незаконни дарения и е поддържала тайни сметки в продължение на години. Тогавашният председател на ХДС Хелмут Кол призна това, но отказа да назове дарителите. Скандалът доведе до сериозна загуба на доверие и остави траен отпечатък върху ХДС в продължение на години.)

Тогава аферата с "черните каси" на Хелмут Кол предизвика историческа криза на доверието, но според Радке днешният вътрешен разкол и масовото напускане на членове в ключови региони са дори по-опасни. Настроенията в партийната база са били влошени още преди промените в правителството, като за много местни кандидати федералната власт в Берлин вече не е подкрепа, а по-скоро тежест в предизборните борби.

Разочарованието не е само лично, но и демографско. ХДС се бори за оцеляване в много избирателни райони, където е в пряка конкуренция с ГСДП и "Алтернатива за Германия", докато електоратът на партията продължава да застарява. Въпреки че назначаването на Франциска Хоперман за нов генерален секретар се приема положително, очакванията към нея са преди всичко да успее да "чуе" гласа на недоволните членове и да мобилизира партията, която се намира в състояние на шок от авторитарния подход на своя лидер.

Особено остро е недоволството в източните провинции. Саксонският вътрешен министър Армин Шустер и премиерът Михаел Кречмер открито разкритикуваха Мерц за това, че Източна Германия отново е останала пренебрегната при разпределението на високите постове. Към това се прибавя и случаят с Тино Зорге, който публично се оплака, че дори не е бил информиран лично от канцлера за уволнението си. Тези инциденти затвърждават усещането за лидерство, което губи връзка с ключови фигури и региони в страната.

Зад затворени врати вече се обсъжда не дали, а кога ще приключи ерата "Мерц". Някои депутати виждат възможност за смяна на партийното лидерство след регионалните избори в Северен Рейн-Вестфалия през пролетта на 2027 г., но все по-често се прокрадват и сценарии за предсрочно сваляне на канцлера от власт. Макар официално това все още да се счита за малко вероятно, натискът върху Фридрих Мерц става непосилен, а доверието в неговия безкомпромисен стил на управление е сериозно разклатено.