Всеки път природата ни заварва неподготвени и безпомощни. Защо ли не се учим да я посрещаме, попита той

"Всеки път природата ни заварва неподготвени и безпомощни. Защо ли не се учим да я посрещаме?".

Това попита пред БНР бившият министър на околната среда и водите Асен Личев.

"Сушата постепенно завладява България, но това не може да е изненада за управляващите. Ние трябва да сме подготвени за това", категоричен бе той и цитира актуалните данни:

"Към днешна дата сумата от наличните завирени обеми в комплексните и значими язовири е 54,5%. В сравнение със същата дата миналата година - 67,6%. Според основното им предназначение наличието на завирени обеми в язовирите за питейно-битово водоснабдяване е 67,6, а в сравнение с миналата година - 79,5. За напояване са 35,3, а миналата година - 49,6. За енергетиката - 63,2, в сравнение с миналата година - 76,4. В следните язовири в последното денонощие не е постъпил нито един литър - Дяково, Кула, Рабиша, Цонево, Домлян, Пясъчник и Тракиец".

За реките в Дунавския регион се казва, че всичките са около праговете за ниски води, добави бившият екоминистър. И още:

Същото е положението за Черноморския басейн, където обаче има и пресъхнали реки. Същото е за Източнобеломорския район.

През май НИМХ издаде сезонна прогноза за лято и есен, напомни Асен Личев. Според него още тогава е трябвало да бъде свикан Министерския съвет и да се набележат необходимите мерки. По думите му първо е трябвало да се наложат ограничения на другите водоползватели:

"Не че това ще спаси положението, но щеше да го забави. Има райони, където положението е неспасяемо, и всяка година става по един и същи начин".

Личев припомни също, че през 2001 г. е приета Програма за борба със сушата, където са изброени всички мерки, които да предотвратят режимите в питейното водоснабдяване и да осигурят вода за напояване и промишленост. Никой не е изпълнил нито една част от тях, отбеляза със съжаление той.

Според него в момента Законът за водите е "правно чудовище". По думите му се размиват всякакви отговорности по управление на водите.

Това състояние на нормативната уредба обаче е изгодно за министерствата на регионалното развитие, на енергетиката, на земеделието и на икономиката, подчерта експертът.

Освен това, по думите му, никъде в българското законодателство не е регламентирано, че питейното водоснабдяване е услуга от обществен интерес.