Тричленен състав на Апелативен съд – София в две свои решения от 10 декември 2025 г., потвърждава, че Борислав Сарафов напълно легитимно продължава да изпълнява функциите на главен прокурор. Изводът е във връзка с отправени от главния прокурор искания за възобновяване на наказателни производства, които съдът допуска за разглеждане по същество.

И в двата казуса съдиите намират за основателни исканията на Сарафов за възобновяване на наказателните производства, като определенията им са окончателни. Това става ясно от преглед на Портала за електронно правосъдие.

Съдебният състав – Вера Цветкова-председател и членове – Илияна Стоилова и Анелия Игнатова, приемат, че Борислав Сарафов продължава да напълно законно да изпълнява функциите на обвинител №1, на основание две решения на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет.

Първото, прието на 16 юни 2023 г. и второто, което се явява потвърдително – на 24 септември 2025 г. Съдът изрично коментира, че приетата в началото на годината от 51-то Народно събрание правна норма, според която изпълняващите функциите ръководители на прокуратурата и двете върховни съдилища, имат мандат от 6 месеца, „има действие занапред, освен ако с преходни изаключителни разпоредби към закон за изменение и допълнение на съответния закон не епосочено друго. В конкретния случай такива преходни и заключителни разпоредби не са създадени от законодателя“.

Тезата, че Сарафов е легитимен и.ф. главен прокурор, апелативните съдии обосновават и с решение на Конституционния съд от 2022 г., в което изрично се посочва, че е „конституционно недопустимо да се преустанови автоматично за неопределено време дейността на конституционно установен държавен орган, ако това би довело до фактическо прекратяване на изпълнение на вменените му функции, свързани например с методическо ръководство, надзор, кадрово обезпечение, разпореждане с бюджетни средства, вкл. изплащане на трудови възнаграждения и други.“

Съдът отправя упреци към парламентаристите, че са допуснали празноти и неясноти в законовата уредба, която е създала рискове, в ущърб на интересите на правосъдието.

Според магистратите, ако се приеме, че считано от 21 юли, Сарафов не може да е изпълнява функциите си на главен обвинител, „това би създало вакуум във функционирането на прокуратурата като единствено конституционно определен орган, който осъществява обвинителната функция на държавата.

Тъй като главният прокурор има самостоятелни правомощия – да сезира Конституционния съд, даизготвя искания за възобновяване и предложения по чл.457 от НПК, то такава празнота би била против интересите на правосъдието.

Така би се стигнало до вредни последици, като следва да се държи сметка, че искането за възобновяване например е обвързано с преклузивен срок по смисъла на чл.421 ал.2 от НПК. В обобщение следва да се посочи, че празнотите и неяснотите, допуснати от законодателния орган в правните норми не следва да бъдат разрешавани чрез наказателното правораздаване, което винаги се води от интересите на правосъдието“.

Произнасянето на апелативните съдии влиза в колизия с произнасяния на част от съдиите от Наказателна колегия на Върховния касационен съд, които в началото на м. октомври, за първи път отказаха възобновяване на наказателни дела, с мотив, че и.ф. главен прокурор е с изтекъл мандат. Това на първо място създава противоречива съдебна практика и показва, че всеки съдебен състав може и следва автономно да разглежда искания на обвинител №1 или негов заместник. От друга страна потвърждава тезата, че отказът на върховни съдии да възобновяват дела по искания на Сарафов, са мотивирани, не от разпоредбите на НПК, ЗСВ и практиката на Конституционния съд, а преди всичко от субективно отношение и особено политически и дори опит за прокарване на лобистки и нелегитимни цели, в опит за дестабилизиране на функционирането на прокуратурата като част от независимата съдебна власт.

Съдебните решения на АС-София показват и друго – как всяка следваща промяната, било то на конституционно или законодателно ниво, свързана с фигурата на обвинител №1 или председателите на ВКС и ВАС, а дори и с личността на същите, освен, че са в разрез с Основния закон, водят до още по-голямо влошаване на доверието в съдебната система. Нещо, което изглежда е целта на авторите на лобистки закони, етикирани като „съдебна реформа“.