"Разграждане" е новата модерна дума след "изчегъртване", ще гласуват над 3 милиона.

Над 3 милиона ще са хората, които ще гласуват, вярвам, че даже ще са 3,5 млн., каза още Андрей Райчев. Според него между 500 000 души, а някои казват милион, са очакванията колко ще подкрепят бъдещия проект на президента Румен Радев.

Трудният въпрос е отсега накъде, посочи социологът Боряна Димитрова. Тя обясни, че мащабните протести са характерни с това, че има съгласие върху негативния дневен ред, какво не искаме - антикорупция, непрозрачно разпределение на средствата, не искаме да ни унижават. Трудното е съгласието по позитивния дневен ред, защото част от проблемите като независима съдебна система не се решават бързо.

Според Димитрова в това съгласие стои и друго важно разделение - между силен Европейски съюз и България да е активен член на ядрото или някаква ревизионистична позиция на членството на България в ЕС.

"Разграждане" - това ще стане новата модерна дума, Ивайло Мирчев я каза. Преди беше "изчегъртване", каза Андрей Райчев. На протеста нямаше едно украинско знаме, което според него не е за вярване. Двете опозиции, които изглеждат в неразрешим сблъсък, на което се дължеше тази власт, твърдо решиха да се самоограничат - и Радев, и Костадинов. Това е изключително постижение.

Андрей Райчев обясни как народът се намеси в ситуацията, която изглеждаше, че е абсолютно неразрешима, много културно, на много съзнателно ниво.
Властта изглеждаше  непоклатима и изведнъж рязко свърши. На терена има огромен и могъщ фактор - много и осъзнати хора, което означава, че влязохме в съвсем нов етап. Удивително висока политическа зрялост на българите, с което трябва много да се гордеем и която показва, че сме се европеизирали.

Журналистът Стояна Георгиева обясни, че в София е лесно да се протестира, но в Кърджали, Хасково, Разград - на тези хора колко им е писнало. Ако има нещо важно, е общественият консенсус, че трябва да бъде демонтиран този модел. Това трябва да бъде дневен ред на всички политически сили, смята тя.