Земетресението в Япония и последвалата криза в ядрената централа значително променят обществените нагласи към атомната енергетика. Това показват резултатите от експресно национално представително проучване на агенция Алфа Рисърч, проведено в периода 17 – 21 март 2011г. сред 800 пълнолетни жители от цялата страна.

В периода около присъединяването на България към Европейския съюз, когато ядрената енергетика беше изключително дискутирана, около три четвърти от българите подкрепяха нейното развитие. Днес общественото мнение е разколебано, а мненията са силно поляризирани. 51% смятат, че България трябва да изгражда нови атомни реактори. На противоположното мнение са 45% от интервюираните, т.е. с около една трета са намалели поддръжниците на ядрената енергия. В четири социални групи нейните противници доминират – сред младите, учащите, представителите на свободните професии и жените. Това са групите, които са традиционно ангажирани с проблемите на здравето и околната среда и по принцип в по-голяма степен подкрепят екологични каузи. Опасностите от радиоактивно замърсяване обаче повишават чувствителността към ядрената енергетика на все по-голям брой хора.

Може да се предполага, че публичната дискусия за безопасността на атомната енергетика като цяло и сигурността на проекта "Белене" в частност, сеизмичната активност в района, както и цената на изграждане на електроцентралата и евентуални алтернативни енергийни проекти влияят върху страховете на българите. Обратно, опасенията от по-висока цена на тока кара хората да продължават да подкрепят изграждането на нови атомни реактори. Нарастващите страхове към момента водят до спад в подкрепата за АЕЦ "Белене". Само преди 9 години подкрепа за втора атомна централа даваха над 80% от българите. Днес, ако можеха да вземат решение вместо правителството, 32% от българите изобщо не биха изграждали нови реактори, 44% биха изградили един допълнителен реактор в зоната на АЕЦ "Козлодуй", а едва 24% биха изградили предвидените два ядрени реактора в Белене.

Дори и поддръжниците на ядрената енергетика обаче са доста по-предпазливи, когато става въпрос за сигурност и избягване от икономическа зависимост. Едва 26% предпочитат изцяло руска технология за една евентуална бъдеще централа. 28% смятат, че правилният избор е западноевропейската технология, а още 37% подкрепят смесена технология (и западноевропейска и руска). Ограничаването на икономическата зависимост от една отделна страна е важен фактор във формирането на тези мнения. Доказателство за това е и фактът, че партийните симпатии поставят силни разделителни линии в тези оценки. Докато за привържениците на БСП руските технологии са категорично предпочитани, то сред привържениците на ГЕРБ и Синята коалиция ясно доминират предпочитанията към западните технологии.

Нарасналите страхове и недостатъчно ясните предимства на проекта "Белене" са в основата на обществения натиск за внимателна преценка на всички "за" и "против" и отлагане до този момент на решението за нова ядрена централа. За преобладаващата част от българските граждани проверките на Европейската комисия са най-важният фактор, на базата, на който трябва да се вземе решение дали да бъде изграждана АЕЦ "Белене". Това мнение споделят 50% от запитаните, други 22% са категорично против нова ядрена мощност, независимо от резултатите на проверката. За възможно най-бързо вземане на решението за нова ядрена централа се обявяват 26% от хората.

Изследването ясно показва, че в ситуация на нарастване на страховете за живота и здравето на хората, общественото мнение се променя динамично. В такъв контекст оценката за действията на правителството ще се основава на преценка на две, често противоречащи си групи аргументи, за сигурността и за икономическата ефективност. /БГНЕС