Деветдесет и два процента от жените реагират със защитно поведение при насилие, а 7 на сто го възприемат като предизвикателство за справяне. Това каза учредителят и изпълнителен директор на Фондацията за развитие на емоционалната интелигентност - д-р Антонина Кардашева, по време на конференция на тема „Нулева толерантност към тормоза и насилието на работното място“. Събитието е организирано от Центъра за развитие на устойчиви общности (ЦРУО) съвместно с Фондацията "Фридрих Еберт", съобщава БТА.

Много е важно през емоцията си да опитваме да разбираме фактите, допълни Кардашева. Тя представи концепцията за "емоционална ваксина" срещу насилието на работното място, като уточни, че това може да бъде както на индивидуално, така и на организационно ниво. Идеята е човек да използва емоции, които да го предпазват от насилие и травми.

Насилието и тормозът на работното място са форма на дискриминация, която може да бъде по пол, етнос, раса, възраст, религия, каза Диана Георгиева от ЦРУО. Според нея това е нежелано поведение, което може да бъде под формата на физическо, психическо и емоционално насилие. Тя призова хората да бъдат чувствителни към многообразието им на работното място. Един тип насилие, на което не обръщаме внимание, е от трети страни – клиенти, пациенти, посочи Георгиева. По думите й, причините могат да бъдат личностен конфликт, домашно насилие или на гневни клиенти. Като видове тормоз на работното място тя посочи физическото насилие, емоционалното насилие, емоционалния тормоз, тормоза на интервю в работата, психическия тормоз. Георгиева подчерта, че нарастването на кибертормоза се състои в това, че в онлайн среда има много по-малко свидетели на това, което правиш.

Българското законодателство въвежда много дискриминационни признаци, посочи доц. Андрей Александров от Института за държавата и правото към БАН. Той допълни, че дефинициите на неравно третиране на работно място са от Кодекса на труда и Закона за защита от дискриминация. По думите на Александров финансовите санкции в Закона за защита от дискриминация са „скромни“ и не им се обръща внимание. По-често срещана в практиката е непряката дискриминация, отбеляза той и даде пример с въвеждането на допълнително трудово възнаграждение по преценка на работодателя. Много пъти се смята, че дискриминацията е проблем на засегнатия, но е проблем на целия трудов колектив, защото се характеризира с текучество на персонала, допълни Александров. По думите му, в практиката се предпочита административната защита от дискриминация. Потърпевшият се обръща към Комисията за защита от дискриминация, за да съставят акт, който установява дискриминационна практика, и после се обръща към съда с искане за обезщетение.

Женски политики и промяна на стереотипи, свързани с роли на жените, могат да се осъществяват много по-бързо и ефективно, когато мъжете стоят силно до жените, коментира председателят на Съюза на транспортните синдикати в България Екатерина Йорданова. Тя напомни за създаването на Конвенция 190 на Международната организация на труда, която защитава правото на всеки човек на работно място без насилие и тормоз, включително насилие и тормоз, основани на пола. Йорданова определи процеса по създаването на документа като пример колко важно е изграждането на мрежи от заинтересовани страни на национално, европейско и глобално ниво. По думите й, сме в навечерието на ратификацията на конвенцията.