Разглеждаме средствата от местни данъци и такси, общински услуги, разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви и неустойки и помощи и дарения, както и концесии

Тази седмица в поредицата "265 истории за икономика" разглеждаме данните за общинските приходи през 2023 г. По-конкретно, спираме се на собствените приходи, описани в чл. 45, ал. 1, т.1 от Закона за публичните финанси, като това включва средства от местни данъци и такси, общински услуги, разпореждане с общинска собственост, глоби, лихви и неустойки и помощи и дарения, както и концесии. Източник на данните е Министерството на финансите.

През 2023 г. българските общини са генерирали общо 3,35 млрд. лв. собствени приходи, което е с приблизително 6,5% повече от миналата година. Очаквано, най-много средства са събрали най-големите общини - Столична (962,1 млн. лв.), Варна (208,6 млн. лв.), Пловдив (182,5 млн. лв.) и Бургас (126,2 млн. лв.), а директно след тях се нарежда Несебър с 67,5 млн. лв.

С най-много собствени приходи на човек се нареждат предимно рудодобивни и туристически общини. Освен сравнително ниския брой жители, при първите причината са високите постъпления от концесии, докато при вторите особено високи са приходите от такси за битови отпадъци, данъци върху притежание и сделки с недвижими имоти, както и от продажбите на общински услуги. С най-високи собствени постъпления на човек са общините Челопеч (5564 лв.), Чавдар (2612 лв.), Несебър (2419 лв.), Приморско (2218 лв.) и Мирково (2218 лв.). С най-ниски приходи съотнесени към населението са малки и отдалечени общини като Сатовча (136 лв.), Неделино (144 лв.) и Якимово (145 лв.), където слабата икономическа активност предполагаемо не позволява на местните власти да генерират високи приходи от данъци, такси и услуги. Средно за страната, през 2023 г. общините събират по 519 лв. собствени приходи на човек (близо до нивата за общините Бяла Слатина и Родопи), като в 67 общини показателят е по-висок.

Собствените приходи далеч не са основен източник на финансиране за общините у нас, като повечето разчитат предимно на трансфери от централния бюджет. Общо за страната, собствените общински приходи представляват 26,9% от всички постъпления в общините, като в 221 общини този дял е по-нисък. И по този показател водят туристически и рудодобивни общини - Несебър (71%), Челопеч (67,4%), Созопол (56,9%) и Чавдар (53,4%). Най-големите общини у нас също генерират сравнително висок дял собствени приходи - Столична (42,2%), Варна (37,6%), Бургас (33,5%) и Пловдив (32,8%). С най-нисък дял на собствените приходи от общите постъпления са общините Трекляно (3,6%), Чупрене (4,9%) и Неделино (5,5%).

Тъй като общинските разходи се делят на местни и делегирани от централната власт, отношението на местните приходи към разходите за местни дейности е важен показател за финансовата автономия на дадена община. Общо за страната 74,1% от местните дейности се покриват със собствени общински приходи, т.е. останалата една четвърт се финансира чрез трансфери от централния бюджет. В общо 49 общини този показател е по-висок, като в тази група отново се нареждат предимно минните и туристическите общини, както и областните центрове. В цели 9 общини покритието на местните разходи със собствени средства надвишава 100%. С най-високи стойности на индикатора са Столична община (111,6%), Плевен (111,5%), Челопеч (109,5%) и Созопол (105,8%). Покритието е най-ниско в общините Струмяни (12,7%), Трекляно (13,1%), Кресна (14,2%) и Борино (15,2%).

* Авторът Теодор Недев е младши изследовател в Института за пазарна икономика. Работата му се фокусира върху теми като регионално развитие и глобални икономически тенденции.