Младежки психолог: създава се погрешна картина, че всички го правят, обществото е толерантно

Какво тласка младото поколение към опасния свят на наркотиците? Дали е погрешното усещане за всеобща употреба, търсенето на принадлежност към определена общност или социалният натиск?

 Психологът Александър Йорданов, който има опит и с работата си по младежки инициативи, говори по темата в рамките на кампанията "Знам за наркотиците, но не употребявам" на сдружение “Социални иновации”.

Всички ли взимат наркотици?

„От една страна битува това схващане, че другите го правят, което в повечето случаи всъщност е грешно. Но поп-културата ни е така организирана, че ние гледаме по телевизията, по медиите, в Инстаграм хора, които промотират по някакъв начин употребата“, сочат наблюденията на Йорданов. Тази картина често създава погрешно впечатление сред младите хора, подтиквайки ги към експериментиране. „Има много млади хора, които вярват, че това е нещо, което всички правят, проявяват готовност да експериментират и да пробват различни вещества. При младия човек любопитството в много случаи е водещо - в много случаи това е причина за първите употреби на психоактивни вещества.“

Младите хора чисто биологично имат затруднение да мислят в дългосрочен план. „Хайде да пробваме“ доста често се приема. Осмислянето на последствията и притесненията идват на втори план. „Да бъдеш готин и приет в компанията“ също може  да се смята за част от причините, поради които младежите посягат към наркотиците.

Влиянието на обществените нагласи също е много важно: „От една страна има много вещества, които са много близко до ежедневието на младия човек и не са трудни за откриване. От друга страна имаме и доста социална култура, която да подкрепя такъв тип неща. Включително и поп-фолк музиката.“ 

Високата толерантност към алкохола и тютюнопушенето в българското общество може да притъпи усещането за риск при употребата на други вещества.

Родителите не са приятели на децата, те трябва да поставят границите

Психологът обръща внимание и на влиянието на непосредствената среда на младите хора. Семейните проблеми, липсата на разговор и разбиране от най-близките, изолацията или ситуацията в социалния кръг, предразполагат по-бързо да бъде взето такова решение или въобще да се стигне до решение за употреба.

Популярната теза, че родителите трябва да бъдат приятели на децата е тотално грешна по отношение на наркотиците. „Родителят трябва да бъде родител, а не приятел, и да поставя ясни граници. Аз лично не бих подкрепил дете да пробва цигари или марихуана пред родител, защото това скъсява много поколенческата дистанция и създава едно доста голямо объркване кой е възрастният, кое е позволено и кое е забранено."

Уязвимите тийнейджъри и младежкият бунт

Цялото тийнейджърство между 12 и 17 години е особено рисково, припомя младежкият психолог - възрастните често забравят колко драматично е юношеството. Емоционалните сътресения, свързани с първите връзки и социализацията, могат да направят младите хора по-уязвими към експериментирането с вещества. „Често когато си говорим за употреба на вещества, ние пропускаме и много други аспекти покрай нея. Употребата на вещества е само част от по-сериозната проблематика“, допълва той, посочвайки свързаните рискови поведения като ранно сексуално поведение и хазарт. Емоционалната нестабилност и сблъсъците с авторитетите, характерни за тази възраст, опитите за революционни действия, младежкият бунт са рискова комбинация, включително и за употребата на вещества. Понякога това се счита за тип свобода за младия човек.

Хубавата новина е, че много голяма част от тийнейджърите най-вероятно няма да станат зависими и употребата им с течение на времето ще отшуми. „Статистиките показват, че над 50% от младите хора в България имат опит.  Това обаче не значи, че 50% от населението на страната е зависимо. Но означава, че ако имаме добри програми за намаляване на щетите и за подкрепа на младите хора, този процент може да бъде намален.“ 

Модерната дрога е по-опасна от преди

Модерните наркотици бързо се сменят, различни вещества заливат пазара и правят употребата все по-опасна, дори при еднократен опит. Марихуаната вече е демоде, а стимулантите все по-често се промотират в съвременната поп-култура, което води до сериозни злоупотреби.  Изключително разпространени са дизайнерските дроги, които са еквивалент на вече познати такива, но има има и силни стимуланти като метамфетамините и особено пико, както е по-известно на улицата. В бедните квартали с преобладаващо малцинство много често може да се намери билка, която също е синтетичен еквивалент на марихуаната, въпреки че в нея няма нищо свързано с марихуана, но пък е доста силен и доста евтин заместител. Парти дрогите по начало се разпространяват в малко по-високия възрастов диапазон, при студентите – напримр екстази и MDMA, които се използват  на различни партита с техно музика. Райският газ е доста често срещан при най-малките, популярен е сред осмокласниците, защото е най-достъпен е финансово. 

„Доскоро родителите не го смятаха за опасен, но в последната година има напредък в това отношение“, посочва младежкият работник и психолог.

Взаимопомощта сред младите и силата на позитивния пример

Младите хора могат да си помагат взаимно, но е необходимо развиване на критично мислене и лидерски умения. По-ефективно е да се създава позитивна среда и общност, към която младите хора с проблеми да се присъединят, отколкото да се разчита на единични „добри примери“. Младежките и доброволческите организации могат да играят ключова роля в този процес. Обществото трябва да им дава възможност да се развиват, привличайки  още последователи. „Доброто, както и злото, е заразно. Това, което ние бихме могли да правим е да подкрепим доброто.“

При нужда от помощ, Йорданов съветва родителите и младите хора да потърсят социални услуги, психолози и да се свържат със социални центрове. Полезни могат да бъдат и училищата, както и националната гореща линия за деца 116-111 и младежките организации.

Национални кампании като „Знам за наркотиците, но не употребявам!“ могат да играят решаваща роля в предотвратяването на този проблем, като предоставят достоверна информация и подкрепа както за младите хора, така и за техните семейства.

Материалът е разработен в рамките на проект, изпълняван с финансовата подкрепа на Национална програма за младежки дейности по чл. 10а от Закона за хазарта (2023-2025) на Министерството на младежта и спорта по договор № 25-00-53/21.11.2024 г.