На този ден през 1876 година е обесен Бачо Киро. Той остава в историята като участник в национално революционното движение, книжовник, просветител, фолклорист и учител.

Когато през пролетта на 1876 година Гюргевският комитет взима решение за въстание в България, Бачо Киро успява да организира с помощта на свои съмишленици и съратници дружина в Бяла черква, включваща 100 български юнаци. В с. Мусина, където се намира сборният пункт, е сформирана по-голяма чета под командването на поп Харитон Халачев.

Бачо Киро е избран за член на щаба. Той влиза в неравна битка в Дряновския манастир със силите на турския генерал Фазлъ паша, която продължава цели 9 дни през май 1876 г. В епичната битка четата на Бачо Киро е разбита, а манастирът е опожарен. Той успява да се спаси и да стигне до Бяла черква. Смелият революционер се укрива няколко дни в колибата на лозето си, но след предателство е арестуван и откаран в Търново. Там е осъден на смърт чрез обесване. Когато се изправя пред извънредно свикания турски съд, Бачо Киро печели дори уважението на враговете си, поемайки с достойнство отговорност за постъпките си. Заедно с Иван Семерджиев той е обесен на 28 май 1876 г. в Търново.

Опитите на търновския първенец Етхем бей да спаси Бачо Киро са белязани от неуспех. Чрез защитника Джовани Икономов първенецът прави опит да представи революционера за луд пред съда, защото според стария турски закон лудите не са били осъждани на смърт. Тогава Бачо Киро прави нещо, което оставя всички без думи. На чист турски език той рецитира стихове, заявявайки, че е смел войвода, който в търсене на правдата сам е сложил въжето на врата си. 

На този ден през 1912 година умира Пенчо Славейков. Българският поет е роден на 27 април 1866 г. в град Трявна в семейството на Ирина и Петко Славейкови, които имат общо 7 деца. Въпреки несгодите бащата на Пенчо Славейков успява да намери пари и да го изпрати на училище. Първоначално малкият Пенчо учи в родния си град, а след това и в Стара Загора, където баща му учителства. Малкият Пенчо става свидетел на опожаряването на Стара Загора по време на Руско-турската война.

След края на войната той се установява в Сливен, а на следващата година се мести в Търново, където разпространява издаваните от Петко Славейков вестници „Остен“ и „Целокупна България“. В края на 1879 г. семейството се премества в София. Славейков учи в столицата до 1881 г. Баща му, който е един от водачите на Либералната партия, е арестуван след въвеждането на Режима на пълномощията. След това той заминава за Източна Румелия.

От детството си поетът се бори с тежък здравословен проблем. След заспиване върху заледената Марица, той се разболява тежко. Въпреки лечението в България и чужбина остават поражения за цял живот. Поетът върви, пише и говори трудно, но въпреки това не спира да твори.

Пенчо Славейков умира на 10 юни (по нов стил), 28 май (по стар стил) в малкото италианско градче Брунате, разположено между езерото Лаго ди Комо и град Комо. Поетът е погребан в селското гробище. През 1921 година костите му са пренесени в България.