Едва 15% от българите биха станали приемни родители. 68% категорично отказват, а 17% не могат да преценят дали биха се съгласили да бъдат такива. Това сочат данни от представително национално социологическо проучване, проведено от агенция "Тренд" сред 1005 пълнолетни българи чрез пряко полустандартизирано интервю по метода "лице в лице" в периода 8-14 юли 2024 г. То беше разпространено от Националната асоциация за приемна грижа (НАПГ) по повод днешния Ден на приемния родител и приемната грижа.

От организацията определят данните като тревожни и изтъкват, че те показват ниска обществена готовност за подкрепата на деца чрез приемно родителство. От НАПГ допълват, че основната причина за този отказ е липсата на достатъчна информация и разбиране за процеса по отношение на приемното родителство. Анализи на Националната асоциация за приемна грижа показват, че приемната грижа у нас се развива в условията на обществено неразбиране и институционален застой, като на този фон и интересът към нея намалява. Липсва и социална сигурност за приемните родители. Същевременно в страната има близо 400 приемни семейства, в които не са настанени деца.

Проучването на "Тренд" показва, че 21% жените и едва 9% са склонни да станат приемни родители. От НАПГ обясняват, че това се дължи на дълбоки социални и културни стереотипи за основна роля на жените в грижите за децата. Влияне на нагласите оказва и икономическият статус. 21% от хората с доходи над 2000 лв. проявяват значително интерес към приемното родителство, докато той е значително по-слаб при поличаващите с по-ниски доходи. Ключов фактор е и образованието - хората с висше образование са значително по-склонни да обмислят поемането на приемна грижа, като 29% от тях заявяват готовност, на фона на 13% от тези със средно образование.

Данните сочат още , че 60% от съгласните са приемни родители биха приели това дали получават пари. 11% от анкетираните биха се съгласили да станат приемни родители срещу заплата и пари издръжка за детето.