България е сред лидерите по високи заплати при редовите членове на бордове

Заплите в бордовете на държавните фирми гонят нови рекордни нива.  

С евентуално увеличение на минималната работна заплата на 1213 лв. от 1 януари максималната заплата на изпълнителните директори на държавните дружества вече ще доближи 22 000 лв, показва справка ОИСР.

По данни от Агенцията за публичните предприятия и контрол (АППК), в България има над 230 публични предприятия – това включва държавни дружества, търговски предприятия с над 50 % държавно участие и държавни предприятия без търговска регистрация (като горски стопанства).

Заплатите на изпълнителните директори се изчислява по формула в зависимост от серия показатели, като има горна граница - не може да надхвърля 18-кратния размер на минималната работна заплата.

При минимална заплата от 1077 лв. за 2025 г. максимумът беше 19 386, с очаквания ръст на МРЗ до 1213 лв. лимитът скача на 21 834 лв. 

Ще скочат и заплатите на редовите членове на бордовете. Лимитът при тях е 6 минимални работни заплати или възнаграждения до 7278 лв. от 2026 г. 

И без този ръст България е сред лидерите по високи заплати при редовите членове на бордове. По този показател направо изглеждаме парадоксално.

През 2022 г. ОИСР публикува специален доклад за моделите за изчисляване на възнагражденията и достигнатите равнища при изпълнителни директори и управителни и надзорни съвети в държавните дружества в 36 страни.

От общо 22 държави, предоставили данни, страната ни се оказа в челната петица по високи годишни заплати на обикновените членове на бордовете с достигнато ниво от 125 % спрямо средните годишни заплати в страната. 

Освен че взимат високи възнаграждения спрямо средните годишни заплати в страната, членовете на бордовете на държавните фирми у нас са сред малкото, които имат право на бонуси в зависимост от резултатите. Това са така наречените тантиеми, които се дават при нарастване на печалбата и липса на непокрити загуби или просрочени задължения. Само в 6 от 36 страни е предвидено такова допълнително стимулиране, като в групата освен България попадат Чили, Чехия, Перу, Филипините и Словакия.  

Общото е едно: в бордовете участват по няколко души, които получават солидни възнаграждения, но не носят реална отговорност. Ако едно предприятие фалира, закъснява със заплати или източва публични средства, никой от тези бордове не излиза пред обществото да обясни какво е направил, за да го предотврати.

Да вземем за пример Министерството на транспорта. Под него стоят „Холдинг БДЖ“ ЕАД, „БДЖ – Пътнически превози“, „БДЖ – Товарни превози“, „Летище София“, „Летище Пловдив“, „Летище Горна Оряховица“ и още няколко предприятия.

Всяко от тях има свой изпълнителен директор, който трябва да управлява оперативно. Но около него – борд от 3 до 5 членове, които уж трябва да задават стратегическа посока.

В реалността тези бордове често заседават формално, веднъж месечно, а решенията им се свеждат до подписване на документи, подготвени от администрацията.

Министерството на икономиката и индустрията е друг пример за „разцвет на колективното управление“.

Под негов контрол са „Държавна консолидационна компания“, „Национална компания Индустриални зони“, „Ел Би Булгарикум“, „София Тех Парк“ и десетки други дружества.

Почти всяко от тях има борд от 3 до 5 души, назначавани политически, а не професионално.

Дори в здравеопазването, където общественият интерес е пряк, моделът е същият. Болниците, подчинени на Министерството на здравеопазването, имат директор, който отговаря за лечението и персонала, и борд, който по документи контролира. Но когато лечебното заведение трупа дългове, контролът изчезва. Никой не обяснява защо болницата е във финансов колапс – а бордовете остават същите или просто се заменят с нови.

Ето ви конкретен пример. УМБАЛ Бургас има изпълнителен директор, на когото помагат трима зам.-директори. Те са напълно достатъчни, за да управляват болницата. Но, освен тях, съществува борд от още трима души с огромни за бургаския стандарт заплати. И никой в града не знае имената им, нито с какво и дали изобщо се занимават с нещо.

Освен че следи нивото на заплащане, ОИСР има много сериозни изисквания към обосноваването на нуждата от съществуване на държавна собственост, гарантирането на правилата за честна конкуренция и правната форма, под която държавните фирми да функционират. Организацията е принципно против създаването на специални правни форми за съществуване на държавните предприятия и препоръчва придържането към общото корпоративно право, както и преобразуване на създадените със специални закони предприятия в обикновени търговски дружества, в случай, че изпълняват предимно търговска дейност или в административни структури, ако преследват по-скоро публични цели.

В изпълнение на тази политика в България от 2022 г. се опитва да приеме програма за преобразуване на държавните предприятия, създадени със специални закони, и не успява.

В този списък попадат общо 16 държавни предприятия, сред които НКЖИ, РВД и пристанищата, държавните горски предприятия. По закон тези предприятия не могат да се обявяват в несъстоятелност, за част от тях съществуват изрични забрани да поемат дълг или да издават гаранции. Много от тях не извършват търговска дейност с цел печалба. По силата на закона тези държавни предприятия хем са търговци, хем не са търговски дружества. 

Последно изготвеният за целта анализ за преобразуване бе актуализиран преди броени дни от правителството Желязков. В документ с огромен обем - близо 380 страници, правителството обясни как не вижда необходимост да преобразува голямата част от предприятията независимо от мнението на ОИСР. Кабинетът настоява, че правната форма на тези предприятия не пречи и има и други държави, в които държавните фирми съществуват по силата на специални закони. 

Със сигурност ОИСР има своите основания да спори по тази тема, като предстои да видим какво реално ще се случи, но така или иначе малка част от държавните предприятия все пак ще се преобразуват. Ако се съди по детайлните анализи за всяко едно от тях, положението при някои направо е трагично. 

 В последните години на политическа криза конкурсното начало при избор на част от членовете на бордовете е параван, зад който продължава да тече бясно политическо кадруване. Тук могат да се дадат десетки примери, ще се ограничим само с един - от отчета на “Държавната консолидационна компания” за 2024-а година, като компанията е предпочетена заради предоставянето на информацията в лесен за ползване, подреден ред. В рамките на една отчетна година - 2024 г., ДКК е била управлявана от общо 5 изпълнителни директори. 

От степента на спазване на принципите на отговорно бизнес поведение не е особено доволно и ОИСР. Оттам очакват държавните предприятия да започнат да докладват по въпроса на Агенцията за публичните предприятия и контрол, а надзорните съвети да засилят контрола при оценката на риска за спазване на тези принципи.