Поне 1103 лв. е необходимият нетен месечен доход на работещ, за да може да покрие разходите за издръжка - храна, жилище, образование, здравеопазване, облекло, транспорт.

Брутната заплата за издръжка е 1421 лв., показват данните на КНСБ. От декември миналата година се е вдигнала с  56 лв. за живеещ сам работещ човек. През юни необходимият нетен месечен доход на работещ от едночленно семейство беше 1069,25 лв, а брутната заплата за издръжка - 1378 лева.

Доходите на двамата работещи и едно дете до 14 г., трябва да са по 1279 лв. брутна работна заплата на всеки, за да може семейството да живее нормално. Чисто всеки от двамата трябва да получават по 992 лв.

Основните фактори за вдигането на нужната заплата за издръжка е заради скокът на цените. От началото на годината петролът се  е вдигнал с с 55%, природния газ с около 5 пъти,  цената на електроенергията за бизнеса с около 4 пъти. Отчита се  ръст на цените на производител в промишлеността с 20% през  септември на годишна база.

По-забележимо нарастване от началото на годината се наблюдава при „Хляб и зърнени храни“ с 4,2%. Общото увеличение на цените на хлебните изделия е с 8,6%, при брашното с 10,1%. „Мляко и млечни продукти“ са се вдигнали с 4,2%, като по-силно изразено е нарастването при групата на сирената (краве и овче) с 5,3%.

„Животински и растителни масла“ нарастват с 16,3%, като само слънчогледовото олио в рамките на девет месеца се повиша с около 30%. Зеленчуците са се вдигнали  с 15,4%, по-осезаемо нарастване се наблюдава при зеле, домати, краставици, картофи -в диапазон от 22-30%. Наред със сезонните зеленчуци чувствително нарастване се наблюдава при зрял фасул - 7,5%) и леща -17,3%.

 Повишението на хранителните стоки се отрази върху нарастването на цените на услугите в заведения за обществено хранене, които достигат ръст до 9,4%, показва изследването на КНСБ. По-силно е изразено нарастването в заведения за бързо хранене с 7,6% и кафенета с 14,8%.

Нарастват стоките от първа необходимост, които традиционно присъстват на българската трапеза и имат по-високи нормативни разходи в домакинските бюджети. В България 1,660 млн. души живеят под прага на бедност и са с ограничено потребление, усещането при тях е за по-висока инфлация, отколкото показва общият индекс на потребителските цени, казват експертите от КНСБ.