До скандалът с ДС-посланиците дясната визия на ГЕРБ не беше поставена пред сериозно изпитание. Дежурните интриги от страна на Иван Костов бяха въпрос по-скоро по навик, отколкото по принцип. В края на краищата, наивно е да се мисли, че отношението на Бойко Борисов към Тодор Живков може в една или друга степен да доведе до някакви сътресения в Брюксел.

Историята с ДС-посланиците обаче е съвсем “друга бира”. На карта е заложена не просто решимостта на ГЕРБ да се докаже като дясна политическа сила. Този път разделителната линия е особено дълбока и войната с президента Първанов и БСП се очертава като извънредно брутална. Ще бъдат засегнати ключови позиции на посткомунистическата номенклатура в България и... Русия. Факт е, че от години на Запад знаят за крепката дружба между българските и руските дипломатически кадри под прикритие, така че в Брюксел едва ли има изненадани.

Изненаданите ще са по-скоро в Москва!
Особено ако наистина се стигне до уволнения.
ГЕРБ засега демонстрира забележителна твърдост и единодушие по проблема. До кога? Ще видим!

Има обаче един не съвсем маловажен проблем с дългосрочен и трудно предвидим ефект във времето.
Това, че варненският областен управител Данчо Симеонов е бивш ВКР на Морското училище може и да изглежда дребна работа на фона на скандалът с ДС–посланиците.
Обаче не е.
Просто, защото източната граница на България е и източна граница на ЕС.
Поколения български моряци имат спомени от Морското училище. Помни се как курсанти са били изключвани заради това, че са гледали „Рамбо 3“ на видео. Помни се и цената, която някои платиха заради непредпазливостта да разкажат (или слушат) някой политически виц.

Всички морски кадри във Варна и Бургас знаят за зловещата роля на въпросното ВКР и на т.нар. помполити. Много дълго време се мислеше, че тяхната единствена дейност се е изразявала в слухтенето по корабите за марфата на моряците и писането на доноси.

Обаче след атентата срещу Папа Йоан-Павел II и забъркването на БГА “Балкан” в мегаскандала (Сергей Антонов беше служител на Авиокомпанията) стана ясно, че тези т.нар. „служители“ на Параходство БМФ и на БГА “Балкан” съвсем не са безобидни доносници.

После дойде 10 ноември 1989 г. и именно бившите ВКР-та и помполити създадоха гръбнака на тънката прослойка, наричана днес за краткост морски бизнес.
Факт е, че като изключим няколкото легендарни стари капитани далечно плаване, в този бизнес почти няма „цивилни“.

Погледната от този ъгъл ситуацията с варненския областен управител е всичко друго, но не и безобидна. Особено ако погледът е от Брюксел!
Сякаш напук от поне 10 години цялата власт във Варна олицетворява всичко, което в Брюксел презират. Изключение няма!
Ако и на следващите местни избори изборът е между „бившо“ ченге и „независим“ комунист – мерси!
Антон Луков