Лидерите от НАТО загърбиха публичните обиди - вариращи от "нарушители" до "мозъчна смърт" и "двуличен" - и на срещата на върха по случай 70-годишнината на алианса декларираха, че ще застанат заедно срещу общата заплаха, произтичаща от Русия, и ще се подготвят за възхода на Китай.

Официални лица настояха, че срещата е била успех: най-вече защото турският президент Реджеп Ердоган отстъпи от заплахата си да блокира плановете за отбрана на Северна и Източна Европа, ако съюзниците не обявят кюрдските бойци в Сирия за терористи.

Но самата среща започна и завърши с размяна на хапливи реплики, будещи учудване дори в ерата на президента на САЩ Доналд Тръмп, който при пристигането си нарече френския си колега "злобен", а на изпроводяк нарече канадския премиер "двуличен", след като от включен микрофон се чу как канадецът му се присмива.

"Успяхме да преодолеем различията си и да продължим да изпълняваме обещанията си във връзка с основната ни задача, която е взаимната защита", заяви на пресконференция вечно оптимистичният генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг.

В заключителното комюнике на 29-те лидери от алианса се казва: "Агресивните действия на Русия представляват заплаха за евроатлантическата сигурност; тероризмът във всичките си проявления остава постоянна заплаха за всички нас".

За половиндневната среща на върха в голф комплекс в покрайнините на Лондон още от самото начало беше ясно, че ще бъде трудна. Официалните лица се надяваха да избегнат шумните караници, с които беше съпроводена миналогодишната им среща, когато Тръмп изрази недоволство, че съюзниците не поемат своя дял от финансовата тежест на колективната сигурност.

Тазгодишната среща беше усложнена от Ердоган, който предприе нахлуване в Сирия и купи руски ракети въпреки възраженията на съюзниците си, и от френския президент Еманюел Макрон, който в интервю миналия месец определи стратегията на алианса като мозъчна смърт.

За публиката изглеждаше, че нещата са по-зле от очакваното още от вторник, когато Тръмп нарече изказването на Макрон "много, много злобно" и определи харчещите недостатъчно за отбрана сред съюзниците като "нарушители" ("некоректни платци") - понятие, което според официални лица Тръмп е използвал още веднъж и при закрити врата на самата среща.

На приема в Бъкингамския дворец във вторник вечерта канадският премиер Джъстин Трюдо бе хванат от камера заедно с Макрон и колегите си от Великобритания и Холандия Борис Джонсън и Марк Рюте да осмива дългите медийни изяви на Тръмп. "На хората от екипа му им увиснаха ченетата", каза Трюдо.

Тръмп заяви, че канадският премиер е недоволен, че е бил изобличен от него, че не плаща своите 2 процента от брутния вътрешен продукт за разходите на НАТО. "Той е двуличен", каза Тръмп за своя северноамериканския си съсед.

Но на пресконференция след срещата на върха Трюдо заяви, че в изказването си за "увисналите ченета" е имал предвид неочакваното съобщение на президента на САЩ, че следващата среща на върха на Г-7 ще бъде в Кемп Дейвид. Канадецът допълни, че не е искал да обиди никого.

"Вчера имахме прекрасна среща с президента", каза той.
Вчера, вече към края на форума, Тръмп реши да не дава заключителна пресконференция, заявявайки, че вече е говорил достатъчно, даже е коментирал предстоящите избори във Великобритания, макар че беше казал, че не иска да го прави.

Въпреки споровете официалните лица заявиха, че на срещата са били взети важни решения, включително за споразумение за гарантиране на сигурността на комуникациите, в това число по отношение на новите далекосъобщителни мрежи от пето поколение. САЩ искат да бъде забранено съюзниците да купуват техника от най-големия световен производител на телекомуникационно оборудване, китайската компания "Хуавей".

"Наистина смятам, че това е риск за сигурността, това е опасност за сигурността", заяви Тръмп в отговор на въпрос за "Хуавей", макар че в лидерската декларация компанията на беше назована.

"Разговарях с Италия и те изглежда няма да пристъпят към (подобна сделка). Говорих и с други страни, и те няма да го направят", каза той за договорите с "Хуавей".

Преди срещата Джонсън - британският домакин, който избра да избягва всякакви публични появи с Тръмп заради изборите другата седмица - призова към единство, заявявайки, че това, което обединява изкования във Великобритания алианс, е повече от това, което го разединява.

На въпрос за "Хуавей" Джонсън отговори, че е важно да има баланс между инвестиции и сигурност, допълвайки, че Великобритания няма да взима никакви решения, които да се разминават с позициите на нейните съюзници в сферата на разузнаването.

"Не можем да вземаме решения в ущърб на изключително важната за нас национална сигурност", каза той. "Нито можем да ощетяваме способностите си за сътрудничество с нашите изключително важни партньори в сферата на сигурността от "Петте очи" (разузнавателния съюз между Австралия, Канада, Нова Зеландия, Обединеното кралство и САЩ) - именно от тези принципи ще се ръководим при вземането на решението ни за "Хуавей", добави той.

Макрон не отстъпи от критиките си към стратегията на НАТО, заявявайки, при пристигането си за срещата, че е важно лидерите да обсъждат проблемите открито, ако ще търсят решения.

"Смятам, че е наша отговорност да повдигаме въпроси, по които имаме различия, които биха могли да ни навредят, и да проведем истински стратегически дебати", каза той. "Тези дебати започнаха, така че аз съм доволен", добави Макрон.

Едно от основните недоволства на Макрон е, че Турция, членка на НАТО от 1952 г. и изключително важен съюзник в Близкия изток, действа все по-едностранно, предприемайки нахлуване в Сирия и купувайки руските системи за противовъздушна отбрана С-400.

В коментар пред представителите на медиите Столтенберг заяви, че макар Русия да е заплаха, НАТО иска да има конструктивен диалог с нея. За Турция той добави, че системата С-400 по никакъв начин не е съвместима с отбраната на алианса.

Франция и Германия също така спечелиха подкрепа за стратегически преглед на мисията на НАТО. Алиансът ще създаде група от "мъдреци", която ще изготви анализ как да се позиционира организацията в бъдеще. Сред вариантите е изместване на фокуса от Източна Европа към заплахите в Близкия изток и Африка. /БТА