Неглижирането на деца - тежка форма на насилие, която трудно се установява

Избрано 29.11.2019 17:02

Срещаме ви с Румяна Герова, началник на отдел "Закрила на детето" в дирекция "Социално подпомагане" в Перник. Занимава се със социална работа от 11 години. Потърсихме я, за да отговорим на въпросите и страховете на много родители, породени от обсъждането на новия Закон за социални услуги и промените в други закони, свързани с детската закрила. Всички те влизат в сила от 1-ви януари 2020 г.

В каква ситуация трябва да е едно дете, за да се стигне до незабавното му извеждане от семейството?

Трябва да има непосредствен риск за неговия живот и здраве. Деца, които са пострадали от насилие или деца, които са изоставени. Деца, които са намерени на улицата. Деца, които са претърпели инциденти или деца, за които в момента няма кой да полага грижи. Тогава те са застрашени и ние правим възможното те да бъдат настанени на място, което е най-щадящо за тях. Място, на което ще се чувстват най-добре. И предприемаме съответната мярка настаняване извън семейството.

Разбира се, бедността в никакъв случай не е причина за извеждане на деца, но лошите условия, като липсата на подслон, липсата на елементарни условия за живот - няма отопление в зимните месеци или няма никаква храна за това дете. Имали сме случаи, в които сме влизали в апаратамент и сме се срещали с плъхове. Кой би си позволил да остави едно дете да живее заедно с плъховете? Въпреки че детето тогава каза, че то се разбира с тях, няма никакъв проблем.

Имали сме случаи на деца, които не бяха яли от три дни. И те самите споделят, че не са яли от три дни. И техният баща казва, че децата не са се хранили три дни, защото няма с какво да ги нахрани. Естествено, че в този случай се намесваме и извеждаме децата.

Но трябва да е ясно за всички, че този акт на извеждане на дете извън семейството, е временна мярка, която ние предприемаме. Това не е нещо, което се прави завинаги за това дете и то остава в системата да работим с него. Освен че това е временна мярка, тя подлежи на съдебен контрол. Съдът е този, който постановява решение, с което отхвърля или потвърждава административната мярка, тоест действията на социалния работник не са самоцелни.

Какво представлява неглижирането като вид насилие, разписано в законодателството?

Неглижирането е една много тежка форма на насилие при децата, която обаче стои някак си встрани от темата насилие. По-скоро за обществото, не за нас професионалистите. Ние се сблъскваме много често с неглижиране на деца. Едно дете, което е пренебрегвано в семейството, едно дете, което е обиждано. Дете, на което не се задоволяват потребностите, такива каквито трябва да бъдат съобразно неговата възраст. Всяко дете е индивидуално.

Родителите трудно обаче разпознават тази форма на насилие. И когато на един родител обясняваме, че има белези на неглижиране на това дете, че то независимо, че са подсигурени базовите му нужди - тоест семейството има храна и подслон, има отопление, неща които родителят смята за нормални и за нужни, ги е направил. Но той не се интересува от своето дете, не се интересува от неговите емоционални нужди, от неговите чувства.

Имали сме изрази като мен са ме възпитавали по този начин, аз ще възпитавам децата си по същия начин. Не приемат това, че детето е най-малкото едно друго поколение. От това, че всеки родител трябва да надгражда. Ние родителите се учим цял живот. И правим грешки.

Може ли неглижирането на дете и установяването на такова да стане повод за извеждане на дете от дома му?

Да, може. Много по-трудно ни е да направим подобна оценка на неглижирано дете. Трябва ни по-сериозен ресурс от специалисти.

Ако едно дете иска дадено лакомство или дадена играчка, а родителят всеки път му отказва, това неглижиране ли е?

Не бих го нарекла неглижиране, защото първо говорим за лакомство. Това, мисля че е нещо, от което родителят не следва да лишава детето си. Но той трябва да преценява доколко е необходимо всеки път да задоволява претенциите на детето с желанието му за лакомства. Много е важно какво е мисленето и поведението на родителя в тази посока, доколкото той е съгласен детето му всеки ден да яде такива храни, които най-вероятно не са толкова здравословни и полезни.

Но не бива и да бъдат крайни, да отказват лакомства на децата си. Разбира се, че трябва всичко да бъде в някаква умерена форма. Родител, който отказва всеки ден, може да има и своите мотиви за това - имаме деца с тежки алергии, които не трябва да ядат лакомства като чипсове, шоколади и т.н. Родителят в такива ситуации е принуден да отказва. Всеки случай е много индивидуален.

Едно злоядо дете неглижирано ли е?

Може да има много причини, поради които децата отказват да се хранят. Те могат да бъдат причини, идващи от самото дете, но може да има злоядо дете, което не е хранено правилно, на което не са давани нужните храни и то е злоядо.

Аз ще дам следния пример - дете, за което майката твърдеше, че то не иска да яде абсолютно нищо друго, освен кисело мляко, на възраст около 2 години. Когато изведохме детето от семейството - не защото ядеше само кисело мляко, имаше много други причини да бъде изведено - се оказа, че на третия ден детето започна да яде всякаква храна. И сега се храни чудесно. Тоест злоядото дете, наречено така от неговата майка, беше заради нейните неумения и нейното нежелание най-вероятно да не храни детето с питателна храна, а единствено с кисело мляко.

Ако едно дете има синини по тялото си, а всъщност е по-палаво, родителят трудно го контролира, има ли риск в това да бъде разпознато насилие? Как ще установите, че не е насилие?

Когато едно дете има синини по тялото си и ако имаме сигнал за това, че детето е с видими белези по тялото - такива сигнали често идват от детските градини, от яслените групи и от училищата. И от семействата разбира се, когато пък семейството твърди, че тези синини са причинени на друго място. Когато получим подобен сигнал, ние правим сериозно проучване. Събираме информация от много източници.

В никакъв случай не взимаме решение, без да сме разговаряли с родителите, с детето, ако то е на възраст, на която може да обясни. Но повярвайте ми, че и двегодишните деца, които идват при нас, също могат да си кажат и да разкажат кой какво е направил, макар и с малко думи, макар и с някакви жестове. Събираме информация от учебните заведения. Лекарите са ни много полезни, защото един лекар може да каже, дали някога е забелязал нещо, когато детето е водено при него. Съседи, приятели на детето. Събираме много подробна информация от всички възможни източници, до които можем да достигнем, за да направим своето заключение.

Но, има и нещо друго. Има случаи, в които детето е тормозено и бито вкъщи, а родителите твърдят, че то често пада, че то често се удря, че само се е наранило. Лесно стигаме обаче до истината със съответните методи, които използваме за обследване на подобни ситуации. Много трудно объркваме това, дали детето е паднало и се е ударило, с това, дали е претърпяло физическо насилие от възрастен човек.

Друг страх на родителите е какво се случва, когато социалният работник влезе в дома на едно семейство. Какво точно проверява социалният работник?

Това е част от работата на социалния работник, част от това социално проучване, когато е необходимо обаче. Ние не във всички случаи посещаваме жилищата на нашите клиенти. Това е нужно тогава, когато следва да извършим социално проучване на терен и да опишем жилищните условия - било за съдебни процедури или за някакви други случаи.

Разбира се, социалният работник не е нахлуващият човек, който започва и преобръща дома им наопаки, и поглежда всяко кътче. Социалният работник има задачата да влезе в жилището, да види, дали има най-необходимите условия за отглеждане на дете, в никакъв случай не влизаме в подробности по отношение на това да проверяваме хладилници, шкафове - това не се случва. Ако това се е случило някъде, са някакви единични случаи, но като цяло не е стил на работа на социалните работници.

Социалният работник иска да види, дали детето има своето лично пространство, има ли необходимото, за да се чувства добре, и като цяло какъв е бита на хората.

Лично пространство означава ли, че всяко дете трябва да има самостоятелна стая?

Добре е всяко дете да има самостоятелна стая. То е личност, като всички нас. То също има нужда от свое лично пространство. Това не означава на всяка цена. Разбира се, има семейства, които живеят в една или в две стаи, но са осигурили емоционален комфорт на детето си. То все пак има своето кътче някъде и се чувства добре. Има деца, които живеят в огромни апартаменти, с прекрасни условия, но не изглеждат добре и не се чувстват добре. /dnews.bg
CHF CHF 1 2.00269
GBP GBP 1 2.28725
RON RON 10 3.9325
TRY TRY 100 5.59629
USD USD 1 1.80911