Време е централните банки по света да променят политиката си на монетарни стимули! И веднага давам три причини за това:

Първо - те са много скъпи
Второ - те са крайно неефективни
Трето - те създават финансови балони
Както предупреждава гениалният инвеститор Уорън Бъфет - научавате кой плува гол, когато тълпата излезе от водата. А тълпата може и скоро да започне да излиза от водата.

Негативните последствия от облекчените монетарни политики на централните банки по света са известни отдавна. Но може би най-сериозна сред тях, е влиянието им върху банките. Всички видяхме какво се случи с Deutsche Bank, след години на слаби резултати и прекомерни разходи.

Главният изпълнителен директор на UBS Group AG бе един от многото експерти, които изразиха тревога от всеобщото облекчение на централните банки по света. Политика, която отведе финансовите пазари към нови исторически рекорди.

"Ще следя много, много внимателно по-нататъшното нарастване на баланса на централните банки," каза Серджо Ермоти в телевизионното интервю в Bloomberg, по-рано този месец. "Ние сме в риск да видим балон при активите".

Със забавянето на световния растеж, централните банки бяха принудени да обърнат курса си, след като през последната година много от тях направиха усилия за затягане на паричната си политика (най-сериозните мерки в тази насока предприе Фед).

Председателят на Федералния резерв Джером Пауъл и неговите колеги, вече намалиха нивата на лихвите с четвърт процент, като пазарът залага за още две намаления на лихвите през тази година. В същото време ЕЦБ отново е на прага на повече стимули.

За инвеститорите, политиката на централните банки е нещо добро, което подхранва ралито на финансовите пазари. Това повиши търсенето на рискови активи. Индексът Stoxx Europe 600 се повиши с 13% през първата половина на годината, което бе най-добрата му възвращаемост за шестмесечен период от 1998 година насам.

Облигациите също поскъпнаха, следствие на залозите за облекчаване на монетарната политика, което доведе до рекорден обем на дълга с отрицателна доходност. Това задейства една спирала, в която инвеститорите в търсене на по-висока доходност се насочват към по-рискови активи...

Макар че е трудно да се визуализират преди да се спукат, потенциални финансови балони могат да се оформят на световния пазар на облигации, където 13 трилиона дълг предлага отрицателна доходност за инвеститорите. От него 1.3 трилиона долара са ипотечни облигации на горещи имотни пазари, като Нова Зеландия и Канада.

Федералният резерв на САЩ и останалите централни банки по света, само се опитват да подкрепят икономическия растеж и да стимулират инфлацията. Но политиката им на ниски лихви и стимули изпомпва цената на активите, които вече са богато оценени.

Ето някои класове активи, които вече привличат вниманието по отношение на рисковете свързани с тях:

Ливъриджните кредити

Малко пазари предизвикват по-голяма загриженост, отколкото заемите с използване на финансов лост, предпочитани от компаниите и наричани "боклучави кредити". С тези средства корпорациите финансират всичко - от изкупуване на частен капитал до дивиденти на акционерите.

Дългът - пряко или чрез секюритизирани продукти - обикновено се оказва в ръцете на взаимни фондове, пенсионни фондове, застрахователи и други институционални инвеститори, които са привлечени от високата му доходност.

Но ливъриджните заеми, надхвърлящи 1 трилион щатски долара само в САЩ, помогнаха за увеличаване на скока в корпоративната задлъжнялост. Изследователската фирма Covenant Review изчислява, че компаниите, които ги използват за финансиране на изкупувания и придобивания, виждат как заемите им набъбват до 7.7 пъти печалбите им преди лихви, данъци и амортизация. Преди четири години това съотношение бе 5.5 пъти Ebitda.

С толкова много пари, преследващи ограниченото предлагане на високодоходен дълг, компаниите успяха да вземат заеми на по-ниски цени и да извлекат щедри отстъпки, влошавайки балансите и финансовото си състояние.

Частен кредит

Ловът на доходност също се разля и на други пазари, които някога бяха област, доминирана единствено от банките - кредитирането на малки и средни предприятия, без достъп до капиталовите пазари. Така наречената частна кредитна индустрия е натрупала приблизително 766 милиарда долара активи и е в ход да достигне скоро 1 трилион долара.

Загубите при частния кредит биха могли да заглушат тези на ливъриджнатите кредити при следващото забавяне на световната икономика, или дългова криза, прогнозират експертите от UBS. И много притежатели на частен дълг вероятно ще се нуждаят от ликвидност при по-ниско изпълнение на кредитните позиции по време на следващия спад, осигурявайки възможност за инвеститорите, които имат големи кешови запаси, смятат от Pacific Investment Management Co.

Зомби компании

Лесните пари помагат за поддържане на някои бизнеси живи, които в противен случай биха затворили. Такива фирми се определят като неспособни да покрият разходите за обслужване на дълговете си от оперативната си печалба за продължителен период и имат ограничени перспективи за растеж. Сега те представляват около 6% от нефинансовите акции в развитите икономики, според Банката за международни разплащания.

Делът на американските фирми с малък капацитет без печалба възлиза на 32% в края на май, което съответства на най-високото ниво от световната финансова криза, показват данни от Leuthold Weeden Capital Management.

Държавният дълг

Дори някои от най-рисковите държавни облигации в Европа се повишиха до безпрецедентни нива. Гърция, която извърши най-голямата реорганизация на дълга в историята, само преди няколко години, сега има рекордно ниски разходи по заеми, като доходността по 10-годишния си показател миналата седмица падна под 2%.

Италия видя доходността на двугодишните си облигации да премине на отрицателна територия в началото на този месец, а тази по десетгодишната облигация бе намалена наполовина от над 3% по-рано тази година.

Въпреки че политическите рискове са намалели и в двете страни, те все още носят огромен дълг, който е плашил инвеститорите в миналото, както се наблюдаваше при скока на италианската доходност през май миналата година, когато ликвидността се изпари.

Европейски кредит

Дори някои боклучави облигации се търгуват на нива, където инвеститорите трябва да плащат за привилегията да ги държат. Броят на тези ценни книжа, деноминирани в евро и търгуващи се с отрицателна доходност, сега е 12, сочат данните, събрани от Bloomberg. В началото на годината нямаше такива.

Така наречените "инвеститори туристи" - които обикновено купуват кредити с по-висок рейтинг - също търсят активи допълнително по-надолу по спектъра на качеството на облигациите, за по-добра възвръщаемост.

Европейските фондове с висока доходност привличат приток на активи за седма последователна седмица, в общ размер на 3.5 милиарда евро (3.9 милиарда долара).

Акциите

S&P 500 търгува при нива 17 пъти прогнозираната за следващата година печалба, въпреки политическата несигурност и търговската война с Китай. Макар че това число може и да не изглежда много висока, инвеститорите е добре да имат предвид, че традиционно то е достигало 25 по време на пазарни върхове и преди "пукането на финансови балони".

Някои видни ветерани от Уолстрийт предупреждават, че се изграждат рискове в определени сектори.

Роб Арнот, основател на Research Affiliates LLC, наскоро маркира големите технологии като потенциален джоб. Акциите на FANG - Facebook Inc., Amazon.com Inc., Netflix Inc. и компанията майка на Google - Alphabet Inc. са нараснали с 1167% от 2013 г., или 10 пъти повече от S&P 500.

Имотите

Анализ на Bloomberg Economics този месец установи, че пазарите на имоти в Канада и Нова Зеландия са най-уязвими от корекция в цените на жилищата. Австралия, Норвегия, Швеция и Обединеното кралство също предизвикват притеснение според "таблото за управление на жилищния балон", което отчита съотношението на цените на жилищата към наема и доходите, както и цените, коригирани спрямо инфлацията, и кредитите на домакинствата.

Според проучванията на UBS пазарите по света, които показват характеристики, подобни на балон, в момента включват Хонконг, Мюнхен, Торонто, Ванкувър, Лондон и Амстердам. В много области цените бяха подтикнати от вълна от инвеститори, купуващи имоти под наем в търсене на по-добра възвращаемост.

Тоест, оказва се, че по ирония, политиката на централните банки, която иначе е насочена към създаване на стабилност и стимулиране на ръста, може да се окаже един от факторите с най-голяма тежест за формиране на някои от следващите финансови балони, пукането на които да доведат до поредната криза.

Междувременно, валутният пазар сигнализира, че очакваните кръгове от монетарни облекчения едва ли ще направят особено големи промени, в среда на упорито ниска инфлация, според анализаторите на от BofA Merrill Lynch Global Research.

"Това потенциално е голям проблем, тъй като валутният курс е важен, ако не основният канал, чрез който облекчаването на паричната политика се очаква да повлияе на инфлацията и инфлационните очаквания днес", пишат анализаторите. "При вече съществуващите много ниски лихвени проценти - 1/3 от пазара на държавни облигации и 1/4 от общия пазар на облигации, предлагат отрицателни доходи. По-нататъшно понижение на доходността, едва ли ще има голямо значение за реалната икономика", се казва още в направения анализ.

Защо валутният пазар не реагира?

Анализаторите виждат две възможни причини. Първо, когато всички централни банки облекчават, те просто взаимно неутрализират действията си.

При това "лошо равновесие" всички те завършват с разхлабени парични политики, но без промяна в стойността на валутите си. Това означава, че те просто поддържат цените на активите, без да засягат реалната икономика, рискувайки да създадат балони в бъдеще.

Второ - валутният пазар може да е сигнал, че по-нататъшното облекчаване на паричната политика няма да повлияе на реалната икономика и следователно е ненужно, смятат още анализаторите на BoFA.

Теодор Минчев, money.bg

*Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на финансови активи.