Деца се запознаха с традиционните български занаяти, предаде репортер на БГНЕС.

Те научиха как се правят бижута, как се шият играчки, как се бродира, колко сложно е да се направи дърворезба, както и че е въпрос на майсторлък да се правят съдове от глина.

На колелото прави ваза 8 годишният Борис Кръстев.„С помощ от приятел я изградихме и вътре източихме водата. Мотивът да седна на колелото беше, че може да стане хубава, да стане като ваза за цветя”, обясни Борис.

Георги Пулев е довел 6-годишната си дъщеря с цел да разгледа и усети занаятите. „Тя обича да работи с глина. Обича ръчно-изработени неща да гледа и да прави”, коментира Пулев.

Погледът на посетителите привлича дърворезбата на Димитър Христов, който се мести от София в село Боженица. Негово дело е иконостасът на етрополския манастир. Мъжът със задоволство коментира, че децата проявяват интерес към занаята му. „На децата им е много любопитно. Много им е интересно как, с длетото, от едно парче дърво започваш да оформяш нещо”, каза резбарят.

Той с огорчение добави, че малцина са онези, които купуват дърворезби, затова му се налага да се издържа като прави мебели и отбеляза, че резбарството отмира. „Умират старите занаяти. Мои колеги са си купили копир фрези и работят с тях, а в същото време традицията умира. Сега сме 200 човека, които правим дърворезби, а преди са били много”, сподели той. Въпреки това не се отказва да се занимава и е категоричен, че ще пази традицията, защото обича занаята си и ще го поддържа докато е жив.

Друга притегателна точка е Пепи Петкова, която предлага сладки изкушения – захарни петлета, локум, захаросани ябълки. „Радваме този занаят, защото той кара хората да се усмихват и също така ги връщам в детството, особено по-възрастните”, обясни тя и добави, че децата с интерес се включват в превръщането на обикновените ябълки в захарни.

На нея също й се налага да работи нещо допълнително, но е категорична, че този занаят й е на сърце. Според нея за трудното оцеляване на занаятчийството заслуга имат и институциите, които често имат непосилни изисквания към тях. Въпреки това Петкова ще продължи да пази традицията жива.

„Пазя тази традиция, защото искам българските занаяти да се развиват и българското да се задържи тук, а не да бяга по света”, заяви тя.

Базарът на занаятите продължава до 20 ч. /БГНЕС