Ако първата среща между американския президент Доналд Тръмп и северно-корейския лидер Ким Чен-ун в сингапурския остров Сентоса можеше да се определи като по-скоро опознавателна, то втората такава, приключила днес във виетнамската столица Ханой, трябваше да даде повече съдържание, надграждайки върху първата.

Ако в Сингапур двамата постигнаха консенсус за денуклеаризацията на корейския полуостров, подписвайки макар една "мъглява" и "срамежлива" декларация, то във Виетнам бе необходимо да бъдат уточнени конкретните стъпки за нейното постигане (образно казано, пътна карта за по-малко ядрени бомби и интерконтинентални ракети).

Т.е. в Ханой (Виетнам) трябваше да паднат маските, които бяха сложени в Сентоса (Сингапур). Времето на приказките свърши и дойде това на действията.

Но отказът на северно-корейската страна да се ангажира с такива стъпки (било със скоростта, било с обхвата им) може да бъде обяснено лесно с редица причини: от липсата на доверие спрямо американците до екзистенциалния страх на Ким Чен-ун от живот без ядрен бутон. Тези причини се взаимосвързани, но се претворяват инструментално в познатата северно-корейска тактика: да се тупа топката, докато задухат по-добри ветрове. В крайна сметка времето работи за Ким Чен-ун: той не е ограничаван от такива демократични "неудобства" като изборите, които на всеки четири години могат да сменят даден американски президент, а съответно и политиката на САЩ спрямо Северна Корея.

Това бе големият риск пред американската администрация, която тя успя да избегне: Тръмп не даде времето, което Ким Чен-ун искаше. Последното може би е било изненадващо и за самия лидер на Северна Корея, с оглед на това, че американският президент каза ден преди започването на срещите, че (1) "не бърза" с денуклеаризацията; (2) би бил доволен, ако Пхенян просто не извършва ракетни и ядрени тестове; (3) нарече северно-корейския лидер "приятел".

Ръководителят на Белия дом избегна и втори риск: този на сключването на сделка само заради самата сделка. Ако бе направил последното, Доналд Тръмп със сигурност можеше да промени дневния ред на американските медии, които от вчера вечерта се занимават с изслушването пред Конгреса на бившия му адвокат Майкъл Коен.

Всъщност демократите бяха в голяма услуга на Ким Чен-ун: атакувайки президента в гръб, вътрешната му опозиция де факто засилваше позициите на северно-корейския лидер (вероятно и исканията му), тъй като Ким Чен-ун със сигурност е разбирал сложната ситуация, в която Тръмп се е намирал по време на преговорите, така както и това, че в този момент е важно за американската администрация да не се връща с празни ръце във Вашингтон.

Но отказвайки сделка, която не е счел за изгодна, Тръмп е взел по-трудното, но правилно решение, непозволявайки на Ким Чен-ун да се възползва от ситуацията.

Рядко в международните отношения липсата на разбирателство или сделка между различни страни би могло да бъде добра новина. Но що се касае до втората среща между американския и северно-корейския лидер, то случаят е точно такъв: отсъствието на сделка е позитивна новина за цивилизования свят. Все пак Ким Чен-ун трябва да е наясно, че спекулациите и легитимността му си имат ясен периметър, и той се изчерпва с границите на Северна Корея.

Режимът на санкции остава (макар Русия и Китай да имат по-хлабаво схващане за неговата стриктност), докато Северна Корея не разбере, че преговорите за денуклеаризация не са нещо теоретично и абстрактно, до което се прибягва когато ножът опре до кокала, а са разговор от практическо естество, който трябва да се води тук и сега.

Ким Чен-ун трябва да бъде наясно, че ако иска (1) смекчаване на режима на санкции до неговата пълна отмяна, (2) официализиране на края на Корейската война, (3) общи икономически проекти с Южна Корея и (4) дислоциране на разположените в Южна Корея американски войски, то той ще трябва да се ангажира с (1) демонтажа на ядрения комплекс в Йонбьон и (2) допускането на международни специалисти за инспекция на ядрения му арсенал.

Това че на срещата в Ханой нямаше прогрес по тези теми не означава, че положителните измерения в американско-северно-корейския диалог са обезателно зачеркнати. Напротив, двете страни не трябва да губят инерцията, постигната от взаимните отстъпки, които те вече са направили една спрямо друга: Северна Корея не е провеждала ядрени и ракетни тестове от края на 2017-та, а миналата година САЩ преустановиха съвместните си военни учения с южно-корейските сили на територията на полуострова.

Но Ким Чен-ун трябва да е наясно, че бутилката с концентрат е пресушена, следва по-неприятният момент на изтрезняването, а заедно с нея е изчерпан и ресурсът за рекет срещу международната общност (американците едва ли са си загубили съня заради ракета, чиято експлоатация и сигурност се базират на тест, проведен само веднъж, какъвто е случаят на последната северно-корейска разработка Хвансон-15). Или с други думи, Ким Чен-ун би трябвало да усеща, че САЩ знаят, че блъфира за силата на картите, които той държи.

Така или иначе, ядрена Северна Корея, управлявана от своеволен диктатор, е като сурова настинка за състоянието на международната сцена.

Но в случая със срещата в Ханой Доналд Тръмп просто отказа да участва в заблудата, че пневмонията ще се излекува с чай. /news.bg