Председателят на Общото събрание - ОС на ООН Мария Фернанда Еспиноса, бивш министър на отбраната и външните работи на Еквадор, заяви в интервю за ТАСС, че според нея вътрешната политическа криза във Венецуела може да бъде решена и сподели нейните лични опит в преодоляването на половата дискриминация.

Как бихте описали ситуацията във Венецуела от гледна точка на международното право, по-специално, че сега политик, който не е избран за президент на страната, е признат като такъв от няколко страни?

Внимателно наблюдаваме ситуацията във Венецуела, разбира се, тя е много тревожна. Тя е особено притеснителна за мен като представител на този регион. Мисля, че най-важното сега е връщането на мира и хармонията в тази страна, което съответства на Хартата на ООН. Всички политически различия трябва да бъдат разрешени по мирен начин. Диалогът с участието на всички страни е единственото решение на ситуацията във Венецуела.

Що се отнася до диалога, може ли ООН да вземе по-активно участие в него? Планирате ли да посетите Венецуела или да се срещнете с представители на страната?

Мисля, че в тази ситуация трябва да вярваме повече в регионалния отговор. Това е най-приемливият вариант, защото държавите от региона най-добре разбират какво се случва във Венецуела. Вече виждаме няколко страни, които са изразили желание да посредничат.

Няма ли да стане ситуацията твърде опасна, докато ООН чака?

Мисля, че никога не е твърде късно да се започне диалог, да се търсят начини за политическо споразумение.

След срещата в Съвета за сигурност на ООН за Венецуела американският държавен секретар каза, че очаква приемането на някои резолюции в ООН. Предложени ли са на Общото събрание проекторезолюции за Венецуела?

Не, нищо подобно не идва от нито една от страните-членки.

Като цяло смятате ли, че е възможно и полезно да се обсъди тази тема в Общото събрание?

Това може да се случи само по искане на една от страните и досега няма такова искане. Тук моето мнение не е толкова важно, дневният ред се определя от самите държави.

Една от важните цели на ООН е да се постигне равно представителство на мъжете и жените в правителствата. Вие сте четвъртата жена в председателството на Общото събрание в цялата му история. Смятате ли, че все още предстои много работа в областта на борбата за равенство между половете?

Тази година имаше много значимо събитие - основахме групата за равенство между половете. Първата ни среща се състоя този месец и възнамеряваме да положим усилия както в ООН, така и извън организацията, за насърчаване на равенството между половете.

Разбира се, в тази област все още има много да се постигне. Само 24% от депутатите в света са жени, а в частния сектор, от 500-те най-големи компании, само 24 са жени. А от 193 страни само 20 президенти са жени. Все още има дълъг път.

В това отношение генералният секретар на ООН Антониу Гутериш полага активни усилия, но в ООН има и области, в които все още липсват жени. Например при изпълнението на мироопазващи мисии по света.

На 12 март ще организираме събитието "Жените в сила", на което са поканени всички 20 жени президенти. Също така ще поканим млади жени да организират пряк диалог. Пет президенти, както и един премиер, вече потвърдиха участието си.

По време на кариерата си в Еквадор и в ООН ли се сблъскахте с дискриминация?

Постоянно. Понякога беше много трудно. Противниците в медиите и социалните мрежи ме критикуваха не заради моите действия, а за дрехите, поведението ми, външния ми вид.

Трябваше да мина през много, включително политическо преследване, и мисля, че бих могла да избегна много от това, ако бях мъж. Когато бях министър, срещнах огромна съпротива от страна на военната общност. В крайна сметка постигнахме отлични резултати и успях да спечеля уважението на военните.

Какъв съвет бихте дали на жени, които също са изправени пред такива проблеми?

Необходимо е да спечелите уважение. Когато жените заемат отговорни длъжности, се поставят особено високи изисквания към тях. Затова трябва да работим два пъти повече, за да спечелим доверие. С нашата работа ние показваме, че сме подходящи за една или друга позиция.

Една от важните цели на ООН е устойчивото развитие. Знам, че сте активно ангажирани с темата за устойчивото развитие. Кажете ни какво правите, за да се откажете от замърсяването на околната среда в ежедневието?

Един от приоритетите ми е кампанията срещу пластмасата. Водим я в цял свят, включително и в нашия "дом". По-специално, работя със секретариата, за да се откажем изцяло от пластмаса която не се рециклира в нашата сграда, главната централа на ООН. Например, ние сме избрали продажба на вода не в бутилки, а в картонени кутии. Това, в частност, се дължи на моите усилия и аз ще продължа да действам в тази посока. Между другото, през април ООН, заедно с Норвегия, ще проведе важна конференция по тази тема в Антигуа и Барбуда.

Що се отнася до ежедневния живот, аз винаги нося вода с мен в алуминиева бутилка. Между другото, в Ню Йорк можете да пиете вода от чешмата, просто трябва да запомните да си я сипете в бутилка. Освен това, когато отида в магазин за хранителни стоки, не забравям да си нося хартиена торба. Отговорни трябва да бъдат не само производителите, но и потребителите. Ако не купуваме вода в пластмасови бутилки, те просто ще спрат да ги произвеждат.

Реформата на ООН е в ход от няколко години и най-трудният й аспект е реформата на Съвета за сигурност. Тези дискусии се провеждат в Общото събрание под ваше ръководство. Коя реформа изглежда най-честна?

Говоренето за единия или другия вариант е извън моите пълномощия. Моята роля е да ръководя този процес, така че той да е надежден, да взема предвид интересите на всички страни и да напредва.

Това е може би е един от най-трудните аспекти на реформата, той има много участници и заинтересовани страни. За мен най-важното е да гарантирам, че всички групи изразяват своите позиции и предложения. Разбира се, ще отнеме още малко време.

Колко време?

Много е трудно да се предскаже. Най-важното е да имаме политическа воля да вървим напред. Това може да стане само чрез диалог и продължаване на дискусията.

През декември миналата година Общото събрание не прие руска проекторезолюция в подкрепа на Договора за премахване на ракети със среден и по-малък обсег (ИНФ). В резултат на това САЩ обявиха спиране на изпълнение на задълженията си по договора, а Русия отговори по същия начин. Смятате ли, че усилията на ООН могат да спасят договора?

Считам, че Договорът за ИНФ е много голяма крачка напред и за двете страни, той е много важен за сигурността на целия свят. Освен това считам, че това е важен етап в международната система за сигурност по пътя към разоръжаването. Много съжалявам, че този договор не можа да бъде запазен.

Но съм сигурна: все още има възможност да се върнем към обсъждането му. Това е отговорност на всички държави, особено на тези, които притежават ядрени оръжия.